Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Тея беше протегнала ръце и Кип хвана едната. Поведе я по коридора. Железни не забави, за да ги изчака.

След миг Кип осъзна, че държи Тея за ръка, и изведнъж се почувства неловко. За малко да се сгърчи от неудобство. Не можеше да ѝ е убягнало.

— Хм — измърмори той. — Уф. — Вместо да я пусне обаче намести дланта ѝ под лакътя си.

„О, като лорд, повел дамата си на дворцово пиршество. Тъпак!“

Кип се покашля, но после съобрази, че каквото и да каже, ще е еднакво глупаво. Намръщи се и хвърли поглед към Тея.

Тя се подсмихваше.

Макар да беше тъмно и тя не можеше да знае, че е видял подсмихването ѝ, все пак му се искаше да умре.

— Аз… Вече съм по-добре — каза тя. Езикът ѝ пробяга да овлажни устните ѝ — странна, гореща точка в хладния и тъмен коридор. — Аз… Трудно ми е понякога да отпусна очите си.

О, точно така. Можеше да вижда подчервено. Значи цветът ѝ беше много по-надолу на спектъра. Щеше да се оправи сама. Тя отдръпна неловко ръката си.

Кип изправи рамене, наведе глава и продължи след Железни.

След два завоя командирът ги отведе в някаква стая. Задейства някакъв механизъм, който Кип сигурно нямаше да проумее дори и да можеше да го различи на видима светлина, и таванът засия с топло лъчисто и меко бяло.

Беше зала за тренировка, но различна от всичко, което Кип бе виждал.

Железни започна да рови в един ъгъл, докато Кип и Тея се озъртаха наоколо. Имаше греди за упражняване на баланс, решетки за правене на издърпвания, кукли за блъскане с юмруци, обвити с луксин, които щяха да светват в различни зони за упражняване на бързина, кожени торби за удряне, пълни със стърготини, дървени стойки за блокиране, купчина ватирана броня за фехтовка, плъстени дрехи, мишени и всевъзможни притъпени с вата оръжия.

— Това е тренировъчната зала на Призмата. Разрешава ни да я ползваме — каза Железни. Държеше две ивици плат. — Подай ми ръцете си, Кип. Стисни силно юмруци и стегни китките.

Кип изпъна ръцете си и командирът започна да увива ивица плат около китката му.

— Време е вие двамата да научите нещо.

— Какво е то, сър? — попита Адрастея.

— Има трима изтърсаци, които абсолютно не мога да позволя да се провалят.

— Кои? — попита тя.

— Кип, защото баща му помоли да не го допусна.

Тея сви устни, явно недоволна от несправедливостта. Кип се изчерви, а след това се намръщи.

Железни продължи:

— Круксър, защото има потенциала да стане най-добрият черногвардеец за днешното поколение.

— Как би могъл той да се провали? Той е най-добрият от нас във всяко отношение — каза Тея.

— Само с лош късмет. Но би могло да се случи. Би могло, но няма да го позволя. А третият си ти, Тея.

— Аз ли? — попита тя. Беше искрено изненадана.

— Цветът ти — каза командир Железни. — Можеш да виждаш през плат, което означава, че можеш да виждаш скрити оръжия. В нормална година бих могъл да те взема дори да нямаше крака. Равните ти щяха да се ядосат, но с времето щяха да разберат, че струваш колкото петима от тях, дори изобщо да не можеше да се биеш. Не мога да направя това, не и тази година. Ако те оставя да минеш и си ужасна, това ще е поредният удар върху благонадеждността на черногвардейците. Тъй че едно копеле и едно момиче от външния спектър трябва да изглеждат толкова добре, колкото всеки друг. Тея, ти криеше колко си добра, но без притегляне ще трябва да имаш късмет, за да успееш на особеното си ниво на умение, а Кип е с една година зад най-добрите ученици. Тъй че двамата получавате допълнителна тренировка и по-малко сън.

Приключи с увиването на ръцете на Кип, намръщен и по-грижлив с лявата, а после му помогна да си сложи ръкавици.

Под бдителния поглед на Железни Кип започна да удря с юмруци една от торбите с дървени стърготини. Бяха учили юмручен бой на лекции, но при пълния контакт бе различно.

— Не толкова силно, още не — каза Железни.

Кип заудря отново по торбата, бързо, но не силно. Държането на лявата ръка в юмрук общо взето не болеше, но изпъването ѝ докарваше сълзи на лицето му. Командирът накара Тея да прави лицеви опори, с пляскане с ръце между тях. Тея беше тъничка, тъй че нямаше много тежест за вдигане, но въпреки това се умори бързо. Железни я накара да продължи с набирания.

Самият той също уви ръцете си с плат, пристъпи пред торбата до тази на Кип и започна и той да работи.

Ръцете на Кип го боляха, но след десетина минути просто усети, че се затоплиха. Зачуди се дали не кървят под превръзките. Железни просто му каза, че може да продължи по-силно. Кип мислеше за Лив. Мислеше за майка си. Мислеше за Призмата.