Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Беше докосване на тъмна лудост, знаеше го. Но може би малко лудост е единственият начин да останеш със здрав разум сам в тъмница шестнайсет години.

„Съсредоточи се отново, Дазен. Дозиран. Дрогиран. Дрямка. Съмнение. Сигурност. Пресечки. Посоки. Пряко. Премахнат. Мъртъв. Дремеш. Дозиран. Дазен.“

Издиша, дълго и бавно. Изгледа мъртвия с гняв и той му отвърна — с гняв и непокорство.

— Бих ти казал да вървиш в пъкъла, но… — каза той на мъртвеца.

— Чувал съм го вече — отговори му мъртвият. — Помниш ли?

Дазен изръмжа тихо. После изпъна дясната си ръка. „Или Гавин знае, че съм в следващия затвор, или не знае.

Не, върни назад.

Или Гавин е поставил система, която би му казала, когато се преместих от един затвор в друг, или не е поставил.

Ако си е направил труда да вдига повече от един затвор, трябва да е измислил система, за да разбере, ако се прехвърля от единия в другия.

Или алармата му е подействала, или не е подействала.

Обзалагам се, че е подействала. Нищо, което е правил Гавин, не се е проваляло досега.

Тъй че ако алармата е подействала, е показала, че съм дошъл тук.

Ако е показала, че съм дошъл тук, или Гавин не е видял съобщението, или го е видял.

Но аз вече установих, че не му стиска да ме умори от глад.

Тъй че може би не е видял, че съм тук.

Което поставя друг въпрос: какво прави Гавин, когато пътува? Или никога не пътува, или е изградил система, която да ме храни, докато пътува. Няма начин да си позволи да е окован на едно място като мен, тъй че е изградил система.

Или оставя някой друг, който да се грижи за подхранването ми, или има автоматизирана система. Една автоматизирана система може лесно да се развали, а Гавин не би искал да ме убие заради повреда. Но на хора не може да се вярва.“

Ха, но Гавин вярваше в хората. Това винаги беше една от неговите слабости. Точно затова Гавин бе успял да осуети плана му да избяга с Карис.

Онзи „Гавин“ прониза синия му мозък и го подразни. Затрудняваше го да мисли за времето преди затвора. Все едно, точно заради доверчивостта на брат му бягството на брат му с Карис беше пропаднало. Новият Гавин или се беше научил да не се доверява на хора, или не беше. Хъм. Гавин беше успял да заеме мястото на Гавин като Призма, което едва ли би могъл да направи сам. Тъй че Гавин не се беше научил да не се доверява. Следователно Гавин се беше доверил на някого.

Тъй че там, горе, имаше някой, който или беше видял, или не беше видял предупреждението, че Дазен се е преместил от един затвор в друг. Този някой или беше педантичен в изпълнението на задълженията си, или не. Гавин нямаше да се довери на някой, който е небрежен. Тъй че онзи някой беше внимателен. Този някой или знаеше какво означава предупреждението и какво се очаква от него да направи, когато го види, или не знаеше.

Или… чакай. Този някой беше или жена, или мъж. Не че това имаше значение, но някак си мисълта за жена, разтичала се в паника, защото има мигаща зелена луксинова лампа и тя не знае какво да направи по въпроса, зарадва неимоверно затворника. Надяваше се да е горда жена. Колко му липсваше възможността да унизява горди жени.

„Отплесваш се по допирателната, Дазен.“ И то допирателна, която възбуди страстта му. Не можеше да си позволи страст, не и тук, не и сега. Някога беше обичал да притегля зелено, докато спи с жена, обичаше необуздаността, напрежението. Но гладът и синьото бяха притъпили плътските му желания, а зеленото беше лудост. А лудостта беше смърт. Тъй че…

Гавин нямаше да е поръчал брат му да бъде уморен от глад, тъй че рано или късно жената там горе щеше или да постъпи правилно, или да сгреши. Или да направи низ от грешки, докато търси правилния ход.

За да постъпи правилно, тя щеше или да постави хляб в друг улей, или да задвижи първоначалния улей така, че да се насочи към новата килия на Дазен. Първо щеше да боядиса хляба в зелено, разбира се.

Но щеше ли да знае, че трябва да го боядиса в зелено?

Щеше да знае, че трябва да го боядиса в зелено, ако Гавин ѝ го беше казал. Може би тя беше нова. Може би Гавин я беше държал в неведение, не ѝ беше казал подробности за затвора долу, за да не разпали женското ѝ любопитство повече от необходимото.

Точно това беше. Точно затова бе имало цяла седмица без храна.

Гавин не ѝ беше оставил подходящите указания. Тя щеше да знае, че има храна, която се спуска надолу до някого. Щеше да се отчае.

Гавин или щеше да се върне преди тя да направи някаква грешка, или не.