Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Да, господарке. — Той излезе и затвори вратата.

— Тъй — рече жената.

— Тъй? — попита озадачено Тея.

— Аз съм собственичката ти, казвам се лейди Аглая Красос. Можеш да ме наричаш „господарке“.

— Собственичката ми е лейди Лукреция Верангети.

— Няма никаква лейди Верангети. Или аз съм лейди Верангети, зависи как искаш да го погледнеш. Фамилията ми има врагове, които биха ни попречили да поставим роби в определени домакинства или позиции… в Черната гвардия, да речем. Измислицата с „лейди Верангети“ ми помага да заобикалям подобни дреболии.

— Извинете, господарке, не искам да прозвучи непочтително, по от вярност към господарката ми… — Трябваше да има начин как да се каже това. — Мм…

— Не ми вярваш — каза лейди Красос. Прозвуча почти насмешливо и дано да беше за добро. — Щеше да е интересен блъф, нали? Разбира се, би могло да подейства само на роби, които никога не са срещали господарката си… в смисъл мои роби. Тъжно.

Извади късче велен и ѝ го подаде. Беше със званието на Тея — тя го позна веднага. Към него бе прикрепен друг лист с разпореждане за прехвърляне на собственост, подписан от Лукреция Верангети и Аглая Красос. Почеркът беше един и същ.

На Тея ѝ отне няколко мига, докато проумее. След като Аглая искаше да запази в тайна собственичеството си над Тея, не можеше да притежава званието ѝ под истинското ѝ име, иначе всеки, който си направеше труда да поразпита, щеше да разбере чия е Тея. Но трябваше да разполага с разпореждането за прехвърляне в случай, че някой дойде и поиска бързо да докаже собствеността… тъй че пазеше разпоредбата и просто не я вписваше в Хромария.

Гърлото на Тея се стегна. Защо тази жена бе решила да разкрие собственичеството си точно сега?

— Колко добра лъжкиня си, момиче?

— Моля?

— Прост въпрос. Ако се инатиш, ще бъдеш набита извънмерно.

„Извънмерно“?

— Доста добра съм, когато се опитам. Господарке.

Лицето на Аглая Красос грейна.

— Добре. Добре. Точно каквото казаха източниците ми. Продължавай да отговаряш честно и службата ти за мен няма да се окаже съвсем неприятна.

Прониза я страх. Не съвсем?

Аглая се огледа, сякаш търсеше нещо. Дрънна с едно малко звънче и слугата влезе мигновено.

— Камшикът ми — каза тя.

Гаерос се чукна с юмрук по челото и излезе. Скоро се върна, подаде ѝ камшик за езда и се обърна с гръб.

Тя плесна с камшика ниско по гърба му. Мъжът потрепери, но дори не изохка.

Аглая го освободи с небрежно махване с ръка.

— Робите ми трябва да предвиждат нуждите ми. Вярвам в личното ти дисциплиниране, когато не го правиш. Когато една господарка предаде дисциплинирането на някой друг поради криво разбрана изтънченост, не може да знае дали дисциплинирането се налага с твърде голяма милост или с прекалена жар. А робите — също като децата или кучетата — е най-добре да се дисциплинират веднага. Не винаги ще имам дресьор със себе си, но където и да ида, силната ми дясна ръка е с мен. Тъй че когато приключим разговора си днес, ще те набия. Смятам, че е важно да знаеш колко твърда ръка има господарката ти. Също така ще ми позволи да разбера колко лесно получаваш отоци в случай, че се наложи някой ден да те набия преди да трябва да се покажеш публично.

Тея преглътна. Коленете ѝ омекнаха от страх.

— Да, господарке.

— Кип Гайл е твоят партньор в обучението в Черната гвардия.

— Да, господарке. Моля за извинение, но той беше отхвърлен преди няколко седмици. Вече не е Гайл.

— В течение съм за това. Но имам основание да вярвам, че Кип може да бъде върнат във фамилията си, когато Гавин Гайл се върне.

Тея наведе покорно глава, изписала разкаяние на лицето си. Беше робиня, но не беше глупачка.

— Адрастея, моят брат беше губернаторът на Гаристън. Опитваше да спаси онзи жалък град, а Гавин Гайл го опозори и уби, и го изкара предател. А сега моята робиня е партньор на копелето му. Копеле, на което той явно държи. Това са факти.

Тея се намръщи за миг — не разбираше за какво намеква господарката ѝ. Не задържа изражението задълго. Някои собственици не обичаха да виждат неприятни изражения на лицата на робите си. Също така не се и усмихна с глупавата усмивка, създаваща впечатление, че си идиот, която толкова много други роби владееха до съвършенство. Аглая беше казала, че цени интелигентността. Можеше дори да е истина. Най-добре беше да подсили чувството ѝ на превъзходство, без да преиграва.

Аглая завъртя очи, все едно смяташе Тея за безнадеждно глупава.