Брент Уийкс - Заслепяващият нож

И както можеше да се очаква от мъже, които са верни най-вече на кесията си, с готовност бяха стигнали до разбирателство с Цветния принц. Отказаха да се бият за него от страх, че репутацията на ренегати ще затрудни бъдещите им договори. Но се съгласиха да улеснят екипа на Лив в замяна на снизходителност, когато Кървавите халати вземат града.

Като всеки водач, Цветния принц мразеше наемници, но все пак му се налагаше да ги използва. Беше убеден, че пиратският лорд Паш Векио го е предал. Мършавият пират се беше заклел, че корабът му ще се задържи до южния бряг и ще подкара флотата на Хромария право към капана им. Бяха ги известили, че са видели кораба му, тъй че може би се беше появил в последния момент. По-вероятно изчакваше настрани като някои други пирати с надеждата да ударят някой пострадал кораб след битката и да вземат роби и плячка.

Далечният ек на оръдия над морето се чу тъкмо преди съмване. Лив се зачуди дали там умират хора, които познава. Обърна се, погледна стената и каза на оранжевоокия дъвкач на кат , който стоеше до нея:

— Мислех, че това е невъзможно.

— Учили сте в Хромария, нали? Хромарият лъже, принцесо.

От всички цветове само оранжевите притеглящи на Цветния принц бяха по-добри от тези на Хромария. Илюзиите им, сътворени в дълбините на други луксини, бяха толкова добри, колкото и на учениците на Хромария, но също така правеха нещо, за което Лив беше чувала само слухове и което Хромарият отричаше да е възможно: внушаваха усещания. Човек трябваше да види обекта, върху който са хвърлили злокобната магия, и трябваше да е податлив на такива неща — колкото по-емоционален си, толкова по-мощно ще ти подейства магията. Но тази крепостна стена бе техният шедьовър в две части. Първо, хората на Цветния принц в града бяха хвърлили магии върху всяка сграда и улица, както и върху самата стена на няколко карета наоколо. Магиите можеше да се правят толкова фино, че окото дори нямаше да ги различи, особено на фон с много цветове или шарки. Но ефектът оставаше — преминаваше през ума, чак до вътрешностите, попарваше черния дроб, пълнеше стомаха с жлъч. В един малък квартал оттатък тази стена всички бяха обзети от ужас.

Ужасът не беше чужд за човек в град под обсада и постигаше това, за което беше предназначен — хората да отбягват този район. Това означаваше, че оглеждаха стената не толкова внимателно, колкото трябваше, което пък означаваше, че илюзията се задържа.

Лив попита как го правят. Казаха ѝ, че влагат волята си в творението, също както се правят големи . Така в известен смисъл магията оживяваше. Забранено беше от Хромария, разбира се. Според луксиатите разкъсващата част на волята на човек можеше да разкъса човешката душа и тези изгубени части на душата никога нямаше да се върнат.

Кървавите халати знаеха по-добре. Така твърдяха.

Требушетът на Червените стръмнини мяташе огромните си камъни на всеки четвърт час и камъните падаха все по-близо до този квартал. Оранжевите бяха стигнали до стената и когато поставиха взривовете, ги настроиха така, че да избухват в момента, в който камъните на требушета разтърсват земята.

Един аташийски капитан беше убит, а друг подкупен, с гаранции за безопасност за него и семейството му, когато градът падне. Бяха пробили дупка в стената, а след това я бяха покрили с илюзия. Син луксин, покрит с червен, жълт и оранжев, усукани в илюзии така, че да приличат на самата стена. Това щеше да заблуди един бърз поглед от двайсет или трийсет крачки, но не и отблизо.

Проходът не беше достатъчно широк, за да пропусне цялата армия, и беше прекалено нисък, за да минат коне, но не това беше стратегията. Час след като екипът на Лив влезеше в града, Цветния принц щеше да прати петстотин от най-добрите си притеглящи и воини през прохода с указания да отворят южната порта на града и да пуснат войските му да влязат.

В крайна сметка Лив не виждаше как този план може да се провали. Цветния принц обаче не беше толкова сигурен. Беше искал единия ден да се справят с флота на Хромария, а на следващия с Ру, за да не би флотата да дебаркира и да го нападнат в гръб. Но беше рискувал. За да се задейства капанът му, трябваше да направи и двете неща днес.

Ако нещата не тръгнеха добре, Лив щеше да се окаже много, много сама в един враждебен град.

— Време е! — ревна оранжевият до нея, щом слънцето изгря, и той и един син и един жълт докоснаха стената на три различни места, за да задействат контролните възли. Смъкнаха илюзията като завеса.