Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Видя, че Корван осъзнава всички последствия. Приятелят му бавно издиша.

— Уф. Точно когато всичко тръгваше толкова добре. — Изсмя се. — Имаме си петдесет хиляди бежанци, които никой няма да иска. Храната ни е на изчерпване. Цветния принц току-що спечели важна победа и сега несъмнено ще привлече още хиляди еретици под знамената си, а ние губим най-голямата си придобивка.

— Не съм умрял все още — подметна Гавин с усмивка.

Корван също се усмихна, но изглеждаше натъжен.

— Не се безпокой. Аз съм последният човек, който би те отписал.

Гавин знаеше, че това е истина. Корван беше приел позор и изгнание, за да направи така, че поражението на Дазен да изглежда достоверно. Беше прекарал последните шестнайсет години в едно затънтено село, беден и неизвестен, за да държи под око незаконния син на истинския Гавин, Кип.

Друг проблем.

Корван погледна надолу, пребледнял от височината, и отново се вкопчи здраво в перилото.

— Какво ще правиш?

— Колкото повече време прекарвам с притеглящи, толкова по-вероятно е някой да забележи, че нещо не е наред. А ако се задържа много дълго в Хромария, Бялата ще ме помоли да балансирам. Ако синьото мине под червеното, може дори да не го разбера, да не говорим да възстановя баланса. И ще ме отстранят. Така че отивам в Азулай да видя Нукаба.

— Е, така поне ще се отървеш от Железни. Но защо ти е Нукаба?

— Защото освен че в столицата на парийците е най-голямата библиотека на света — където мога да проучвам, без целият Спектър веднага да разбере какво точно търся, — там се пазят устни предания, включително тайни и дори несъмнено еретични.

— Какво ще търсиш?

— Ако съм изгубил власт над синьото, Корван, това означава, че синьото е извън контрол.

Корван изглеждаше объркан за миг, а след това се стъписа.

— Не може да говориш сериозно. Никога не съм чувал сериозен учен да смята, че напастта е нещо повече от плашило, измислено от Хромария, за да оправдае действията на някои от ранните фанатици и луксори.

Напастта. Корван използваше стария термин на Птарсу правилно. Думата можеше да е в единствено или множествено число. Вероятно бе означавала храм или свещено място, но парийците на Луцидоний бяха повярвали, че са били изчадия. Бяха усвоили самата дума така, както бяха усвоили света.

— А ако грешат?

Корван помълча дълго. После каза:

— Значи ще се появиш на прага на Нукаба и ще заявиш: „Като глава на вашата вяра, моля, покажете ми еретичните си текстове и ми разкажете историите, които точно аз, а не кой да е, най-вероятно ще намеря за заслужаващи смърт.“ И очакваш да го направят? Е, все пак е някакъв план. Не добър, между другото.

— Мога да съм страхотно чаровен — отвърна Гавин.

Корван се усмихна, но не се върза на шегата.

— Знаеш ли… това, което направи вчера с морския демон, беше… изумително. Това, което направи в Гаристън, също беше изумително, нямам предвид издигането на стената Ярка вода. Гавин, тези хора ще те следват до края на земята. Ще разпространяват мълвата за това, което си направил, на всеки, когото срещнат. Ако се стигне до борба между теб и Спектъра…

— Спектърът вече има по-отстъпчиви кандидати на опашката да станат следващата Призма, Корван. Ако сега им се опълча, ще се окажа в също толкова лошо положение като Дазен преди седемнайсет години. Няма да подложа света отново на това изпитание. Хората може да ме обичат, но ако всичките им водачи се обединят срещу мен, няма да спечеля нищо освен смърт за своите приятели и съюзници. Вече го направих веднъж.

— И какво? Просто ще ни оставиш? Какво ще правиш с Кип? Той е свястно момче, но е наранен и мисля, че ти си единственото, което го крепи. Ако разбере, че не си този, който казваш, че си, ще се разстрои. Не може да се предвиди в какво би се превърнал. Не причинявай това на душата си, Гавин. Не го причинявай на света. Последното, което им трябва на Седемте сатрапии, е още един млад полихром Гайл, полудял от ярост и скръб. А аз? Какво да правя аз? Къде да оставя всички тези хора?

— Корван, Корван, Корван. Имам план. — Донякъде.

— Някак си се боях точно от това, приятелю. — Мачтата се люшна силно и Корван погледна към палубата долу и преглътна. — Предполагам, че не включва лесен начин да сляза долу, нали?

Железни погледна писмото в ръката си и се намръщи. Обикновено мръщенето му пред Гавин бе само нервно потрепване на веждите, но този път лицето му се изкриви все едно че ядеше мръвка, опушена в дървотров.