Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Определено зелен пръстен. Поздравления. Никой повече няма да се усъмни, че не си притеглящ.

— Това е… страхотно.

Гавин се усмихна снизходително.

— Знам, че е нужно много време да свикнеш, и предполагам, че вече са ти казали това, но ти използва много магия в битката, Кип. Много. Вече не учим как се става голем , защото човек по принцип може да го направи само два-три пъти в живота си. Изгаря силата ти — и живота ти — невероятно бързо. Силата е опияняваща, но внимавай с това. Виждал си как действат някои от най-великите притеглящи и не можеш да си въобразяваш, че си в състояние да направиш всичко, каквото правят те. Но ето, че започнах да те поучавам. Извинявай.

— Не, всичко е наред. Нали… — „Нали това правят бащите.“ Не го каза. Преглътна буцата, заседнала в гърлото му.

Гавин се загледа над вълните към флотата си, изпънала платна след тях. Беше мрачен, замислен. Най-сетне заговори:

— Кип, не мога да съм достатъчно добър към теб. Не мога да ти отделя времето, което заслужаваш, което ти дължа. Не мога да ти кажа всички тайни, които бих искал да ти кажа. Не мога да те въведа в новия ти живот така, както ми се иска. Ти избра да се знае, че си мой син, и аз уважавам това. Така ще те знаят. Като мой син, трябва да ти възложа работа и трябва да ти кажа каква е тази работа сега, защото днес заминавам. Ще се отбивам в Хромария от време на време, но не често. Не и до следващата година.

Твърде много неща наведнъж. Всичко, което Кип знаеше, го беше превъртал твърде много пъти в главата си. През последните няколко месеца, откакто беше дете със самотна майка с помътен ум, беше изгубил селото си, майка си, живота си. Бяха го захвърлили в Хромария, сред най-добрите притеглящи и бойци на света.

И в същия ден, в който баща му го беше приел, признал го беше за свой син, вместо да е копеле, беше намерил бележка от майка си, в която тя твърдеше, че Гавин Гайл я е изнасилил. И искаше от Кип да го убие. Сигурно е била с размътен ум, когато я беше писала, разбира се. И това, че бе написано, не го правеше по-различно от всички други лъжи, които му беше казвала през годините.

„Казваше, че ме обича.“ Кип бързо отхвърли тази мисъл и целия кладенец от чувства, който отпушваше тя.

Нещо от това сигурно бе проличало на лицето му, защото Гавин каза:

— Кип, имаш право да си ядосан, но трябва да те помоля за нещо невъзможно. Ще те изпратя в Хромария. Очаквам да се справиш добре във всичките си класове, разбира се. Но честно казано, не ме интересува, стига да научиш колкото може повече и колкото може по-бързо. Това, което всъщност искам, е… — Замълча. — Това трябва да остане наша тайна, Кип. Оставям живота си в ръцете ти дори с това, че изобщо те моля да го направиш. А ти, разбира се, може да се провалиш или да предпочетеш да не го правиш, но…

Кип преглътна. Защо баща му толкова предпазливо заобикаляше темата за Черната гвардия?

— Плашиш ме повече с увъртането. Казвай направо.

— Първо, трябва да впечатлиш дядо си, докато мен ме няма. Той ще те повика. Няма да е приятно. Ще го броим за победа, ако успееш да не се подмокриш. — Усмихна се широко, с онази само негова усмивка, но веднага отново стана сериозен. — Дай най-доброто от себе си. Ако успееш да го впечатлиш, ще си направил повече от мен някога. Но каквото и да направиш, не го превръщай във враг.

— А това ще е невъзможно, така ли?

— Не… Е, може би… но започнах с лесната задача. Искам да унищожиш лукслорд Клитос Сини.

Кип примига. Това също не беше „влез в Черната гвардия“.

— Всъщност увъртането май не ме плаши повече от задачата. Как да го унищожа?

— Имам предвид да направиш каквото трябва, за да го принудиш да се оттегли от мястото си в Спектъра. Трябва ми това място, Кип.

— За какво?

— Не мога да ти кажа. Трябваше да попиташ какво имам предвид под „да направиш каквото трябва“.

— Добре де, питам — каза Кип. Беше се надявал да се окаже някаква шега, но усещането в стомаха му му подсказа, че не е.

— Ако не можеш да накараш Клитос да се оттегли по своя воля или с изнудване, убий го.

Мраз пробяга по гръбнака на Кип чак до раменете.

— Изборът е твой. Разчитам на теб за това. Това е война, Кип. Видя какво става, когато на власт е неподходящият човек. Губернаторът на Гаристън можеше да е подготвил града си. Знаеше какво предстои. Подготвянето на града можеше да го направи много непопулярен и щеше да му струва цяло състояние. Тъй че той предпочете да позволи всички да умрат. Един човек причини цялата онази касапница просто с бездействието си. Ако не бяхме отишли там, щеше да е много, много по-лошо. Това сега е същото. Нищо повече не мога да ти кажа.