Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Кип е мой син, командире. Признах го за свой, макар да можех просто да го оставя да умре, без никой да разбере. Няма да унищожа Кип. Той е дебел и е тромав, и е мощен полихром. Ще израсте бързо, когато стигне до Хромария. Може да стане за посмешище, но може да стане и велик. Стартът му закъснява. Синовете и дъщерите на сатрапите ще го сдъвчат на закуска. Искам да запълниш всеки час от времето му, да го възстановиш физически, да го направиш твърд духовно, да го накараш да научи и силата, и слабостите си. Когато си спечели уважението на черногвардейците, когато престане да се интересува какво мислят за него онези гадни отровни змии, ще го помоля да напусне Черната гвардия и да скочи в гнездото им.

— Подготвяте го да стане следващата Призма — каза Железни.

— Е, командире, Оролам сам избира Призмите си.

Беше шега, но Железни не се засмя.

— Несъмнено, лорд Призма.

Гавин непрекъснато забравяше, че Железни е религиозен.

— Няма да го щадя — каза Железни. — Ако ще се включва в моята Черна гвардия, трябва да си го заслужи.

— Точно това искам — отвърна Гавин.

— Той е полихром.

Полихромите по принцип не се пращаха на такава опасна служба.

— Няма да е първото изключение — каза Гавин. Щеше да е първото от много, много време.

Недоволно мълчание.

— И трябва някак да убедя Бялата да разреши това.

— Разчитам на теб. — Гавин се ухили.

Гневният поглед на Железни можеше да вгорчи и мед. Гавин се засмя, но отново го отчете. Железни го уважаваше, но чарът му изобщо не му действаше.

— Оставяте ни — каза бавно Железни. — След като заради вас бяха убити половината ми хора, се каните да напуснете, да ни оставите, нали?

Проклятие!

Железни прие мълчанието му за съгласие.

— Знайте следното, милорд. Няма да го позволя. Няма да направя нищичко за вас, ако не ме оставите да си върша работата. Ако правите работата ми безсмислена, защо трябва да помагам на вашата? Това ли наричате уважение?

„Аха. Отбележи си: чарът е по-неефикасен над хора, които имат сериозно основание да те сритат по задника.“

— Какво ще ме помолиш? — попита Гавин.

— Не моля. Настоявам. Взимате с вас един черногвардеец. По мой избор. Не знам какво сте намислили, но където може да отиде един, могат и двама. Забележете, че много бих предпочел да пътувате с цяло отделение, но съм благоразумен човек.

Всъщност беше много по-благоразумно, отколкото очакваше Гавин. Може пък Железни да не беше чак такъв хитрец. Да не би да се канеше сам да тръгне с него? Не, едва ли, Железни имаше страшно много работа, за да изгради отново Черната гвардия.

— Готово — заяви Гавин.

— Значи се споразумяхме — каза Железни. Протегна ръка и Гавин я пое. Беше стар парийски обичай при сключване на сделки, вече рядко прилаган. Но Железни погледна Гавин в очите, щом стисна ръката му. — Имам вече боец, който помоли за назначението.

„Невъзможно! Та аз изобщо не му бях казал, че заминавам!“

— Карис — каза Железни. Усмивката му приличаше на озъбване.

„Гаден хитрец!“

Докато Железни и Гавин говореха на терасата на кърмата, Кип седеше в секретарската каюта и наместваше нервно превръзката на лявата си ръка. Беше седял с гръб до стената на спалната каюта на Призмата, но след като бе подслушал твърде много, тихо се беше преместил на един от секретарските столове, за да не изглежда, че е надавал ухо.

Черногвардеец? Той? Все едно беше спечелил състезание, в което дори не е знаел, че се състезава. Всъщност все още не беше мислил за бъдещето си. Беше си представял, че Хромарият ще глътне следващите няколко години от живота му и после ще се махне оттам. Но най-коравите хора, които познаваше, бяха черногвардейците: Карис и Железни.

Вратата на спалната каюта се отвори и Железни влезе. Хвърли рязък поглед на Кип. Неодобрителен поглед. И изведнъж Кип осъзна, че е натрапен на Железни — командирът не искаше Кип дебелака да се меша с черногвардейците му. Сърцето му се смъкна в петите толкова бързо, че остави димящ кратер в палубата.

— Призмата те вика. Веднага — каза Железни. И излезе.

Кип се надигна. Краката му бяха омекнали. Влезе в каютата.

Призмата Гавин Гайл, мъжът, който бе направил стената Ярка вода и се бе опълчил на морски демон, и бе потопил пирати, и бе съкрушил армии, и бе обуздал сатрапи — баща му — се усмихна.

— Как си, Кип? Направи нещо удивително онзи ден. Ела. Трябва да видя очите ти.

Кип изведнъж се почувства неловко. Излезе след Гавин на терасата на кърмата. На ярката утринна светлина Гавин се взря в ирисите му.