Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Призмата си пое дъх.

— Не така, както бих искал.

— И ще загубим ли? — попита Кип.

Гавин помълча дълго. Сви рамене и се подсмихна.

— Има рискове. — Обгърна с ръка широките му рамене, стисна и го пусна. — Но рисковете са затова — да им се опълчиш.

Цялото снаряжение на Карис беше прибрано и готово. Гавин вероятно щеше да притегли друг плъзгун, вместо да вземе някой от корабите. Винаги беше нетърпелив. Тя провери отново багажа си, за да успокои нервите си. Мразеше да мисли, че е забравила нещо. Мразеше да не знае за какво се подготвя.

Разбира се, Гавин щеше да се появи, да каже: „Хайде да тръгваме!“ и да тръгне моментално. Сякаш след като беше измислил начин да прекоси цялото Лазурно море за един ден и да спести месец плаване, не му трябваше още поне час за стягане на багажа.

Защо все пак бе пожелала доброволно да се включи в това?

„Защото нямаш какво по-хубаво да правиш, освен да спасяваш света и да разкриеш рака в сърцето му.“

Това беше.

Гавин излезе на палубата и Карис отново се изуми от това как всички очи се извърнаха към него. Вярно, повечето хора на кораба бяха от простолюдието и биха се обърнали и за да видят управителя на Гаристън Красос, колкото и да го мразеха. А може би щяха да зяпнат също толкова раболепно всяка Призма, но едва ли. Титлата си е титла, но нещо в нея бе убедено, че Гавин щеше да привлече всеки поглед на палубата дори да беше юнга. Сега, след като отново бе спасил живота на всички, беше изненадана, че не избухнаха спонтанно в аплодисменти.

Моряците избухнаха в аплодисменти.

„Кучи син!“

Двама черногвардейци застанаха от двете му страни. Някой сигурно бе извикал, че се появява Призмата, защото след няколко мига на палубата започнаха да се трупат хора. Капитанът, як набит рутгарец, не направи никакъв опит да ги спре или да върне моряците си на работа. Едва не се изпотъпкаха, докато извираха от каютите долу — моряци, войници, търговци, благородници и селяци бежанци излизаха, за да видят своята Призма.

Беше с тях на борда през последната седмица и беше с тях в Гаристън преди това. Не че се беше променил. Някак си, докато преди беше важна личност, сега беше техен. Техният спасител. Това, че бе застанал срещу морски демон и бе спечелил, го правеше направо велик.

Ако Карис не бе видяла със собствените си очи как Гавин за малко щеше да бъде изяден, можеше да намери достатъчно цинизъм, за да помисли, че е нагласил сам всичко това.

Хората се струпаха нагъсто на палубата — всеки кораб беше пълен до пръсване, за да могат да измъкнат бежанците преди Цветния принц да завземе града — и всички си говореха, подхвърляха си глупости от рода на: „Виждаш ли го? Казва ли нещо?“

Гавин си проправи път към Карис, двамата черногвардейци бяха на крачка зад него. И те като нея оглеждаха тълпата за възможни заплахи. Гавин спря пред нея и каза:

— Милейди, бихте ли ме удостоили с честта да ме придружите на една малка експедиция?

Какво правиш, когато някой те помоли вежливо да направиш нещо, което вече си изкрънкала да ти позволят да направиш?

— С най-голямо… удоволствие — отвърна Карис.

— Чудесно. — Гавин се усмихна без капка ирония. Наистина имаше мила усмивка. „Гадняр с гадняр!“

Той вдигна ръце.

— Народе мой! — Имаше глас на командир, глас на оратор, с онази хитрина да можеш някак си да говориш толкова силно и ясно, че всички да те чуят, без да изглежда, че викаш. — Народе мой! Днес ви напускам, но само за малко. Отивам, за да намеря място за вас. Тръгвам пред вас. А сега ви моля да бъдете безстрашни и силни. Чакат ни дни, които ще подложат на изпитание всички нас. Има работа, която само вие можете да свършите, макар че ще помогна колкото мога. Оставям за командващ генерал Данавис. Той има пълното ми доверие. Ще ви води добре.

Вървеше по ръба и със сигурност го знаеше. Това, което описваше, без да го каже изрично, бе, че е техният промахос — титлата, която една Призма можеше да получи по време на война. Но промахията можеше да се учреди само по повелята на целия Спектър. Гавин беше промахос по време на войната с брат си и бе освободен от титлата след по-малко от половин година. Да си промахос означаваше всъщност да си император.

Беше едно от нещата, за защитата срещу които бе създадена Черната гвардия.

В същото време какво друго можеше да каже Гавин на всички тези хора? Че заминава и че се налага да се защитават сами? Те нямаха нищо. Бяха оставили всичко в Гаристън.