Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Това беше свършило.

Отиде на бака, както правеше всяка сутрин, и започна да се разкършва. Побъркваше се, ако не правеше пластична гимнастика всеки ден. Старшият ѝ командир Железни предвидливо ѝ беше донесъл два комплекта черно облекло и туниката, както и панталоните, бяха памучни и напоени с луксин — плътно прилепващи на места, гъвкави на други, скроени преди всичко за движение и на второ място — за да показват коравата физика на черногвардееца. Но макар пъшкането и потенето да си бяха част от живота ѝ, това не означаваше, че иска да я гледат на палубата.

— Може ли? — попита Железни зад гърба ѝ.

Командирът на Черната гвардия беше грамаден мъж. Добър водач. Умен, корав и адски застрашителен. Когато Карис кимна, той свали шарфа от главата си и го сгъна прилежно. Беше парийски религиозен обичай мъжете да покриват главите си в почит към Оролам. Но имаше изключения и като много парийци Железни вярваше, че предписанието е в сила след като слънцето се е издигнало високо над хоризонта.

Доскоро Железни сплиташе гъстата си черна коса, но след битката за Гаристън и смъртта на толкова много черногвардейци си беше обръснал главата в знак на траур. Друг парийски обичай. Шарфът, който бе покривал преди славата му, вече щеше да покрива скръбта му.

Оролам. Всичките мъртви черногвардейци, много от които убити едновременно от един взривил се снаряд, случаен изстрел, който изобщо не се интересуваше от елитните им умения в притегляне и бой. Колегите ѝ. Приятелите ѝ. В сърцето ѝ беше зейнала яма, поглъщаща всичко освен сълзите ѝ.

Железни застана до Карис, събра ръце, след което ги раздели в гард „ниско-високо“. Началото на Марш ка. Удобно начало, когато мускулите не са загрети и обхватът на ка не стига далече, тъй че движенията им можеха да се вместят в тясното пространство на бака. Ниско извиване, завъртане, изритване назад, превъртане, стъпване на другото стъпало, баланс — нелесна задача на люшкащата се палуба.

Железни поведе и Карис с удоволствие го остави да води. Моряците, назначени на третата вахта, ги поглеждаха крадешком, но двамата не се виждаха ясно в предутринната сивота и погледите им бяха ненатрапчиви.

Движенията бяха втора природа. Карис се съсредоточи върху тялото си, схващанията от спането на дървената палуба бързо се отпуснаха, по-старите се оказаха по-упорити: нараняването от тренировка, от което бедрото винаги я заболяваше, стягането в левия глезен — беше го изкълчила, докато се биеше срещу един зелен бяс с Гавин.

Не Гавин. Дазен. Оролам да го прокълне.

Железни премина в Корикс ка, ускори бързо ритъма, още, добър избор за това тясно пространство. И скоро Карис вече се съсредоточаваше върху това да придаде още малко дължина на въртящия си страничен ритник, да постигне пълно изпъване и височина на задния ритник. Не беше толкова висока като Железни, но той можеше да изпъне дългите си крайници в ритници и да мушка с ръце с невероятна скорост. Налагаше ѝ се да полага големи усилия, за да не изостава от наложената от него бързина.

Слънцето изгря и двамата спряха едва когато почти се отдели от линията на хоризонта.

Железни явно също беше искал да се натовари здраво. Докато Карис дишаше задъхана, опряла длани на бедрата си, той изтри чело, направи знака на Седемте към новоизгрялото слънце, промълви кратка молитва и сложи готрата на обръснатата си глава. И чак тогава ѝ каза:

— Искаш нещо.

Извади друго парче плат и ѝ го хвърли. Разбира се, беше донесъл две. Такъв си беше, съвестен. Жестът освен това ѝ подсказа, че не се е включил в сутрешната ѝ гимнастика случайно. Беше дошъл, за да говорят.

Типичният Железни. Идва да поговори и казва четири думи за цял час.

Все пак беше прав. Тъй че Карис отвърна:

— Лорд Призма ще напусне флотата. Или ще се опита да го направи без твое знание, или поне ще се опита да те убеди да не пращаш черногвардейци с него. Искам да пратиш мен.

— Той ли ти каза това?

— Нямаше нужда да ми го казва. Той е страхливец. Винаги бяга. — Карис мислеше, че е уталожила гнева си с гимнастиката, но ето, че си беше тук — горещ и чист, готов да я накара да избухне всеки момент.

— Страхливец? — Железни се облегна на парапета. Тя го погледна. — Хм. — Няма и на разтег от мястото, където стояха, перилото беше счупено. Счупено от развилнелия се морски демон.

От развилнелия се морски демон, който Гавин бе укротил.

— Последното не трябваше да го казвам — изсумтя тя.

— Ела тук — каза Железни сериозно. — Очи.