Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Останалата част от деня прекараха в разузнаване, без да посмеят да се доближат много до Руишки нос, където фортът несъмнено щеше да има добри наблюдатели, но отбелязваха точно колко кораби подминаваха, както и местата, където можеше да са пропуснали кораби. Най-важното, което научиха просто от позициите на корабите, беше, че Гавин е прав. Армията беше може би на шест дни път от Ру. Това означаваше, че корабите, идващи на помощ от Хромария, ще пристигнат едва ден преди армията на Цветния принц. Стига времето да беше благоприятно.

Времето не бе достатъчно. Доста време отнемаше да се пренесат на място буретата с барут в град под обсада. Отнемаше време да се прецени къде са най-добрите позиции за стрелба и да бъдат обучени хората да ги помнят в разгара и паниката на самата битка. Отнемаше време да се организират лазарети и спални помещения на най-логичните места и да се определи кои части с кои да си съдействат, и за офицерите да преценят кои от офицерите на съюзниците им са тъпаци. Координация, логистика, резервни планове, укрепени пунктове, кои места трябва да бъдат отбранявани с цената на всичко и кои може да бъдат отстъпени и след това върнати на тежка цена за врага… всички тези неща отнемаха време. Не беше достатъчно просто да поставиш няколко хиляди души в един град, а Гавин се опасяваше, че точно това ще направи баща му.

Андрос Гайл, при цялата му интелигентност, беше политик и притеглящ, но не и пълководец. Гавин не можеше да го мрази заради това. Така виждаше и самия себе си. Мъже като Корван Данавис бяха силни в други неща и Гавин се беше научил да разчита повече на него, отколкото на себе си. В битката при Хребета на Ивор беше видял един взвод, смален наполовина, изолиран и здраво притиснат на левия фланг на армията. Ако те рухнеха, фронтовата линия щеше да се разкъса и врагът щеше да ги превъзхожда числено поне три пъти.

Дазен беше отменил щурма, който беше замислял, за да ги подкрепи.

Генерал Данавис го беше спрял.

— Познавам тези мъже — беше казал. — Ще издържат. Тръгвай.

Дазен го направи и спечели битката. Без атаката му в центъра центърът щеше да се е разбил. Дори не беше видял това, не беше разбрал колко зле е центърът, докато не пристигна там с двеста конника и петдесет конни притеглящи. Корван го беше разбрал и се оказа прав за взвода на фланга също така. Но ако Дазен бе направил каквото възнамеряваше, щяха да загубят. Той може би щеше да се спаси, но армията му щеше да е унищожена.

Андрос Гайл, от друга страна, никога нямаше да се довери на друг човек повече, отколкото на себе си.

Гавин и Железни се върнаха след залез-слънце, като гребаха последните няколко левги, за да скрият плъзгуна. Не се върнаха в Хромария обаче. Вместо това пресрещнаха първите кораби на нашественическата сила.

Железни отиде да провери къде са настанени черногвардейците, а Гавин тръгна да потърси генералите. Осведоми ги за всичко, което беше открил, и пренебрегна въпросите им за това как е научил точните местоположения на вражеските кораби в реално време и отвъд половината море.

По-лошото беше, че глупаците не му повярваха.

Гавин се погрижи един секретар да запише всичко и каза:

— Просто съставете два комплекта планове. В единия правите това, което вече сте планирали да правите с малкото данни, които имате. В другия планирайте все едно, че всичко, което ви казвам, е вярно. Много скоро ще знаете кои планове да използвате.

След това ги остави и отиде в каютата на някакъв благородник, който я беше опразнил веднага щом хората на кораба видяха, че Гавин пристига. На другия ден щеше да се върне и да потопи колкото кораба е възможно. Проклето нещо беше войната. Не обичаше да убива търговци, а още по-малко обичаше да убива роби, принудени да гребат на корабите им, но трябваше да се отнеме на врага това, което го правеше силен.

„Оролам, ако ти съществуваше, ако вървеше по земята като човек, какво щеше да направиш?“

На вратата се почука. Понякога Оролам наистина беше бърз.

Оказа се Кип.

— Кип? — възкликна Гавин изненадано.

— Да, аз съм.

— Не исках да кажа, че съм забравил кой си.

— Да… в смисъл, не. Разбира се, че не си.

Гавин се усмихна, въпреки че беше капнал от умора, и подкани момчето да влезе.

— Съжалявам, че те безпокоя — каза Кип. — Изтърсаците… искам да кажа, новоприетите в Черната гвардия…

— Знам как наричат новобранците, Кип — прекъсна го Гавин с усмивка. Дълго време отнемаше, докато човек си спечели уважение сред черногвардейците. Зайци, изтърсаци, завързаци, дребосъци — наричаха ги с всевъзможни обидни имена и това не спираше до последното изпитание. Дори и тогава първите години за един черногвардеец обикновено бяха ад.