Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Чудя се дали от Мийна щеше да се получи притеглящ, воин като мен. Нямах никакъв интерес към боя, докато онзи касапин не изби всичките ми близки. Станах доста добър воин обаче. Но явно недостатъчно добър.

А сега времето ми свършва.

С точността, която могат да постигнат само най-добрите сини, проучвам червената палатка, която е моята килия.

Битката за Гаристън трябваше да е последният ми бой. Двамата с Юсеф бяхме притиснати от бесовете и отделени от другите ветерани притеглящи, които бяха избрали доброволно да се бият до смърт, вместо да се присъединят към Освобождаването.

Двамата с Юсеф се сражавахме на противоположните страни във Войната на Призмата, Войната на Лъжепризмата, Войната на двамата Гайл. Една от най-добрите ми приятелки от Хромария беше убила първата жена на Юсеф. А Юсеф на свой ред беше убил нея. Двамата с Юсеф имахме изобилни основания да се мразим. Вместо това се влюбихме един в друг. Двама прекършени воини, уморени от война.

Избрахме да дадем последния си отпор заедно. Всички ветерани притеглящи се бяхме разделили на двойки, всеки въоръжен с пистолет и кама. Всички бяхме на ръба да разкъсаме халото, тъй че който го направеше първи, щеше да накара партньора си да го избави от лудостта. А ако останеше жива или жив, сам, всеки трябваше да сложи край на живота си.

Чудех се дали Юсеф може да ме убие, когато се стигне до това. Юсеф беше син, но също така беше червен. Така получи прозвището си, Пурпурния мечок. Мразеше това име, макар с недоволството си да изглеждаше глупаво. Но, както изтъкнах, това всъщност беше единственото възможно прозвище за него. Юсеф беше шест и половина стъпки висок, груб и космат, с чорлава брада, дълга тъмна коса и гъсти вежди. Беше мечок, и червен, и син, раздвоен бихром. Ръмженето му в отговор на хората, които го наричаха Пурпурния мечок, само направи така, че името му лепна.

Един шрапнел пръсна гърдите на Юсеф. Невероятно: той стоеше и ме търсеше с очи, облекчен, че ме е намерил, облекчен, че не съм ранена. Устата му се отвори. А след това той умря.

Вдигнах пистолетите, и моя, и неговия, но вместо да се застрелям, нападнах кучите синове. Намерих оръдейния отряд. Избих ги. И тогава разкъсах халото си.

Отначало помислих, че съм улучена от куршум. Изгубих съзнание и наистина повярвах, че умирам. Бях примирена.

Обичам те, мой Пурпурен мечок.

Събудих се в някакъв затъмнен фургон, изтощена и замаяна.

После, може би чак след седмици, фургоните тръгнаха от Гаристън. Съвзех се и вече ме държат в тази палатка. Улавям откъслеци от разговори на войници и селяни, които минават много близо, но това, което мога да сглобя, са само предположения. Пътуваме нанякъде, неизвестно накъде.

По възбудата в някои дни и миризмата на дим, който не е от дърва, знам, че трябва да сме толкова на юг, че сме подминали планините Карсос и сме навлезли в Аташ.

Всеки ден ме оковават и завързват грижливо очите ми, преди да тръгнем, но иначе не са ми посягали. Странна милост. Надхвърлила съм вече четирийсетте, но като воин отдавна съм подготвена за насилия в случай, че бъда пленена. Слабите мъже обичат да унизяват жени, особено големи жени, пред които се чувстват нищожни. Аз винаги ги карам да се чувстват нищожни.

Тъй че каква е играта?

Аз съм могъщ син воин, може би дори легенда. И съм разкъсала халото.

И това е. Този Цветен принц, който и да е той, иска да се присъединя към него. Смята, че колкото по-дълго ме остави да седя в синевата си, толкова по-вероятно е да полудея и да се присъединя към него.

От много време не съм била подценявана толкова. Не ми харесва повече сега, отколкото като млада.

Палатката ми не е голяма. Не мога да стоя права, без да забърша темето си в платното. Ръцете ми са стегнати в белезници пред мен, а белезниците са свързани към желязната гривна около шията ми. Краката ми са стегнати във вериги около глезените, разделени с железен прът.

Общо взето, имам относителна свобода на движение, но малко възможност да нападна някого. Истината е, че не съм черногвардейка и не бих могла да нападна някого с голи ръце дори да бях свободна. Е, знам няколко удара с юмрук, но това изобщо не означава, че съм опасна. Истината е, че без притегляне съм просто безпомощна жена.

Но все още не съм готова да се откажа от притеглянето.

Не са ми взели пръстена… което трябва да означава, че Цветния принц възнамерява да ме привлече. Много добре са огледали рубина на пръстена ми, също така — нарушеното синьо хало в очите ми, и са позволили да го запазя.