Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Нямаше битка — щом видяха идващите военни сили, управителите на мините разбраха, че съпротивата ще е самоубийство. Войниците в Лаврион бяха просто охрана — пазеха робите и залавяха избягалите, — а не дисциплинирани бойци. Разполагаха само с половин дузина притеглящи жени и нито една от тях не беше тренирана в бой. А и всички те бяха изтеглени в Идос.

Старецът от градския съвет посрещна Цветния принц пред градчето. Изглеждаше доста уплашен, но пък Лив беше забравила колко ужасен изглеждаше Цветния принц отначало. Все пак старецът предаде града с достойнство и помоли за милост.

Цветния принц му я даде. Закле се, че никой няма да бъде убит или задържан и че нищо няма да им бъде отнето, освен храна и сечива.

И остана верен на думата си, макар това да предизвика недоволно мърморене. Лив осъзна, че би било по-трудно, ако армията бе търпяла някакви лишения. Но тъй като войниците имаха достатъчно продоволствие и засега никой не беше загинал при взимане на плячка, беше много по-лесно да се подчинят на заповедта.

Принцът положи големи грижи за завладяването на самите мини. Изпрати войници да завладеят кулите, та робите да не избягат в суматохата. Ако наистина смяташе да ги освободи, както твърдеше, щеше да го направи когато той реши и по свой начин.

Така и стана. Койос Белодъб обичаше показността. Когато предвечерното слънце огря небето с огъня си, той заговори на трийсетте хиляди събрани роби. Всички щяха да бъдат освободени веднага щом изслушат няколкото му скромни думи. Тази нощ щеше да облече и нахрани всички. Свободни бяха да отидат където намерят за добре, стига да не крадат от хората му или да се присъединят към Хромария. Или, каза им, можели да тръгнат с него и да взимат еднакъв дял от плячката с останалите му войници и еднаква плата, и може би да спечелят достатъчно, за да започнат нов живот, да си спечелят парче земя, ако желаят да се занимават със земеделие, или пари, ако искат да живеят в градовете. Имаха десет дни, за да решат, но трябваше да решат преди той да щурмува Идос. Ако изберяха да се включат в армията, трябваше да живеят според правилата на армията. Но изборът си беше техен, даден им свободно, и от този ден никога повече нямаше да са роби.

После собственоръчно смъкна веригите от ръцете на един стар роб.

Беше огромен риск и на следващия ден изглеждаше, че Цветния принц се е провалил. Пращаните в мините роби не бяха от най-добрите. Това бяха пленените пирати, буйните, непокорните, мързеливите, метежните. Бяха от онзи тип хора, които мразят всички и всякакви правила, и едва един от десет се появи на следващата сутрин за упражненията. Армията прекара този ден в тренировки и започна похода си едва по обед на следващия.

На третия ден Лив разбра на какво е залагал Цветния принц. Освободените, макар и вече нахранени и свободни, нямаха никаква храна. Събирачите на Цветния принц бяха опоскали земята наоколо от зърно и добитък. Никой нямаше да бие освободените бивши роби, но и никой нямаше да ги храни. Разбира се, за повечето от тях недостигът на храна беше нещо много добре познато. Да се държат робите гладни се смяташе за най-добрия начин да се изцери мързелът им. Можеха да се справят с болката от празния корем. Но само за известно време.

По пътя нямаше никакво движение, освен на други роби, тъй че нямаше кого да ограбят, дори и да искаха. Една малка банда нападна града и избяга с храна, но без коне. Заловиха ги, вързаха ги, напръскаха ги с червен луксин и ги изгориха живи. На четвъртия ден големи групи бивши роби вече вървяха успоредно на бавно придвижващата се армия.

На петия ден привечер хиляди дойдоха в лагера. Раздадоха им корички хляб, нищо повече. Свободните сами си заработват яденето, казаха им. На следващата сутрин още хиляди се стекоха на упражненията.

Към десетия ден в армията се бяха включили двайсет и две хиляди мъже.

Разбира се, добавянето на толкова много нетренирани и недисциплинирани хора към една и без това недостатъчно тренирана и недисциплинирана армия създаваше огромни проблеми. Вечер Лив слушаше препирните на съветниците по този повод — дори повишаваха глас на принца. Дали робите да се сформират в отделни части, или да се прибавят към вече съществуващите бойни единици? (Второто.) Какво да се прави с роби, които се предлагат на жени или мъже в лагера? (Екзекутиране.) Всички роби бяха мъже и само лагерните им надзиратели и техните фаворити — а те всичките бяха избягали — имаха право да посещават проститутките в Торикос. Можеше ли да се направи нещо за тях?