Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Час по-късно намирам Ния, след като двамата сме си взели стаи в един хан, отделни. Има сериозни оперативни причини да постъпим така, но Ния не ми ги спомена, когато предложих да спестим пари, като делим една стая. Просто каза, че ще ме убие, ако стъпя в стаята ѝ.

Понякога си мисля, че не ме харесва много. Добър партньор е обаче. Способна, няма да ме убие. В крайна сметка само това ме интересува, макар да ми липсва онова нейно изражение, когато започнах да я душа, след като я вързах. Изпадна в паника, но знаех, че ще ми благодари, щом стигне върха. Нямах търпение да видя как ужасът ѝ прелива в безумно наслаждение.

Но беше фригидна. Човек нищо не може да направи за това.

Крача до нея, докато тя купува плодове на пазара, на едно каре от хана.

— Хубави дини — казвам.

Прави се все едно не съм казал нищо.

— Преведох шифъра. Няма да повярваш.

Много по-висок съм от нея, стоя близо и надничам в блузата ѝ.

— Мм, държиш ме в напрежение.

— Знаеш ли, Вокс, отсреща на улицата има бардак. Налага ли ти се да се погрижиш за нещо, преди да можем да говорим?

Дръзка е. Харесва ми това у нея.

Поглеждам я в очите.

— Като не искаш да гледам, не ми ги натрапвай. Свободен съм да гледам. Ти пък си свободна да ги прикриеш. Каква е работата?

Тя се оглежда да се увери, че няма никой достатъчно близо, за да подслуша, и казва тихо:

— Искат от нас да убием Вещицата на ветровете. Искат да убием самата Янус Бориг.

Погледът ми помръква и усещам как страх пронизва стомаха ми. Звукът секва. Губя усет, губя нишката на мисълта си. Изхвърлен съм навън и отново навътре.

Рея се, увиснал между собственото си тяло и тялото на някакъв дебел млад мъж. Дебел след възхитителното удобство на фигурата ми на воин убиец, след изяществото, придобито от десет хиляди часа тренировка. Седя в…

Какво става, по дяволите?

Беше се върнал.

— Спечелил си ме? Спечелил си ме на игра на карти? — попита Тея.

— Да — отвърна Кип.

Беше след нощната им бойна тренировка и упражнения по притегляне. Тея явно бе забелязала, че Кип се държи странно, и го беше хванала натясно. Сега седяха в новата му стая. Той все още беше потен от упражненията, с кърпа около раменете, и му беше трудно да я погледне в очите. Не беше дори сигурен дали изпитва срам.

— На какво се обзаложи срещу мен? В смисъл, какъв залог сложи? — попита Тея. — Ти нямаш нищо. Не се обиждай. Аз също нямам, но…

— Всъщност не беше точно такъв залог. Червения беше… не знам… гледаше да види на колко напрежение мога да издържа, предполагам. Беше ти срещу… тайна, която си мисли, че имам.

— Разбирам… — Нослето на Тея се сбърчи за миг. Разбра, че Кип няма да ѝ се довери. — Извинявай, не съм в най-добрата си форма, когато съм уморена — каза тя. — Дадоха ти документите ми, така ли?

Кип махна към писалището, където държеше подпечатания документ.

— Вече го регистрирах при главния писар. Каза, че трябва да проверят в посолството на аборнейския сатрап да не би да има някаква възбрана над теб, но след като е подписано от Андрос Гайл, беше сигурен, че всичко ще е наред. Вече го вписа в регистрите на Хромария.

Тея все още мигаше като дете, което е паднало и не може да реши дали го боли, или не. Дали правилната реакция са сълзите, или просто трябва да стане и да си тръгне?

— Ти си ме спечелил? — повтори. — Какво… какво ще правиш с мен?

Очите ѝ пробягаха към леглото му, върнаха се към лицето му, после се заковаха в пода.

— Не! — каза Кип. — Както ти самата каза, това е забранено за черногвардейци. Аз…

— За пълни черногвардейци, не за новобранци — каза тя тихо. — Не и докато не положиш клетва.

Никоя жена никога нямаше да вземе Кип в леглото си по свое желание. Не и заради него самия. Щеше да му трябва стайна робиня, за да го направи, или проститутка. Беше дебел, глупав, грозен, недодялан, мелез. Не знаеше как да говори с момичета — а всички други момчета можеха. Това беше единственият му шанс. Не че Тея гореше от желание, но и не изглеждаше отвратена от него. Андрос Гайл беше прав.

Винаги можеше да я освободи по-късно. Или пък ако и двамата станеха черногвардейци, щяха да положат клетвите си и всичко да приключи.

Поне веднъж Кип щеше да вземе нещо за себе си. Беше си го спечелил. Всичките тези часове учене, запаметяване на колоди и стратегии, след като вместо това можеше да е изучавал притеглянето. Знаеше, че не бе трябвало да използва номера с черната колода, за да спаси Тея. Трябваше да го задържи, за да спаси себе си. Рискуваше собственото си бъдеще заради нея. Тя му го дължеше. Без Кип щеше да е собственост на Андрос Гайл. Спасил я беше от онзи паяк. Какво лошо имаше, че искаше малко благодарност в замяна?