Брент Уийкс - Разбитото око

Командир Железни ръководеше тренировката и не обръщаше внимание на онези, които допускаха грешки. Легендарният боец поначало си беше неразгадаем, но през последната седмица това негово качество като че ли стигаше до крайност. Тея не знаеше дали упражненията (и плачевното им изпълнение от новаците) са поредният му педагогически похват, или предводителят на Черната гвардия просто не забелязва как се справят. По главата му бе набола остра четина и той я избърса с мокър парцал. След битката при Ру бе престанал да си бръсне главата и да я маже с масло. По-точно след Чудото на изстрела — молитва, разстояние от шест хиляди крачки и точно попадение в един новороден бог.

Командирът погледна за миг към изгряващото слънце, чийто диск още не се бе показал напълно над хоризонта, начумери се, уви готрата около главата си и слезе по стръмните стъпала към средната палуба.

Тея реши да се разтъпче, за да си раздвижи глезена — беше го навехнала, когато се спъна в едно корабно въже. Отиде при планшира, откъдето Кип и Гавин Гайл се бяха стоварили в дълбините преди седмица.

— Трудно е да повярваш, а? — каза Круксър, беше дошъл при нея.

Дребничкият Даелос, лепнал се за Круксър като сянка, също бе дошъл.

Можеше да си мисли за цял куп други неща. За битката. И че я бяха загубили. Че се бяха били с истински бог. Че Гавин Гайл е мъртъв. Но Тея знаеше, че той няма предвид тези неща.

— Невъзможно е — отвърна тя безизразно.

— Как го понасяш? — попита Круксър.

Опряла лакти на планшира, тя изви глава и го изгледа смаяно. Понякога Круксър беше най-чудесният човек, когото бе срещала. Друг път беше малоумник.

— Това е лъжа, Круксър. Всичко е лъжа.

— Но Червения не би излъгал… — възрази той и се намръщи.

Може би Круксър нямаше вина. Беше отгледан от добри хора и беше безупречно добродетелен — откъде да се вкорени у него инстинктивната подозрителност към властниците, присъща на едно поробено момиче?

— Стига де, Тея — намеси се Даелос. — Знаеш, че Трошача обвиняваше Андрос Гайл, защото му пречел да влезе в Черната гвардия. Знаем и че Трошача пи много онази вечер. Той бездруго си беше сприхав и не е трудно да…

— Млък! — почти викна Тея.

— Какво? — сащиса се Даелос.

— Как смееш да отписваш Кип? Я се махайте и двамата! Гади ми се от вас!

Даелос изви очи с досада, все едно тя се държеше като несговорчива жена. Прииска ѝ се да му покаже какво прави, когато наистина е настроена несговорчиво. А Круксър просто пребледня. Дръпна се от планшира. Тея разбираше, че бе дошъл само за да я попита как е, държеше се като добър командир. Но добрите намерения не стигат.

Двамата се отдалечиха, без да кажат нито дума повече.

„Държиш се грубо и несправедливо. Би трябвало да се извиниш.“

Но не го направи.

Андрос Гайл бе казал, че онази нощ се подиграл на Кип. Както винаги. Беше си признал, че не понася това момче. И че вероятно не бивало да му казва нищо веднага след битката. Но как можел да знае, че Кип е пиян? Изобщо не му хрумнало, че Кип може да го нападне.

Гавин Гайл и робът на Андрос опитали да ги разтърват. Кип намушкал Гавин съвсем случайно и когато той паднал през борда, потресеният Кип скочил след него.

С това бе приключило всичко. Стражеви капитан Карис Белодъб — или вече трябваше да е капитан Гайл, след като се бе омъжила за Гавин? — направо полудя и се разкрещя, че Андрос лъже. Тея очакваше Карис да се нахвърли върху Андрос, но командир Железни се намеси и буквално я отнесе от палубата. Оттогава не бе излизала.

Никой друг не оспори думите на Червения. Имаше дълги и напрегнати разговори между Железни и черногвардейците, на които бе възложено да охраняват Гавин онази нощ. Призмата им заповядал да си легнат, а кому би хрумнало, че нещо го заплашва тъкмо в нощта, след като отново бе доказал героизма си? Та той беше убил бог!

Не, помисли Тея, Кип го беше направил.

Изглеждаше някак дребнаво да налага истината толкова скоро след като бяха загубили Призмата. Всички я гледаха все едно се е изхрачила на гроба му. Прекланяха се пред този човек, всеки от оцелелите във флота бе доказал верността си към Призмата, като се бе сражавал редом с него.

Но това не облекчаваше угризенията на черногвардейците. Бяха се провалили. Прибираха се у дома, но без онзи, когото бяха длъжни да пазят. Никога нямаше да изтрият петното на срама.

Приглушени гласове под нея прогониха всякакви други мисли. Тея погледна към моряците. Повечето бяха мъже и се стараеха да са предпазливи, когато зяпаха жените от Черната гвардия, поне откакто Есел строши носа на един от тях. Въпреки всичко упорстваха в зяпането. Но не поглеждаха Тея. С тесен ханш, без гърди, ниска, с къса коса — когато не беше невидима, се отнасяха с нея като с талисман, който тези сурови мъже можеха да вземат под закрилата си. Можеше да смели от бой деветима от всеки десет сред тях. Те обаче не подозираха това и тя се радваше, че я пренебрегват.