Брент Уийкс - Разбитото око

— В онзи ден морето беше спокойно, а ти стоеше само на двайсет крачки — отвърна Гавин.

В онзи ден юнгата се напика, докато държеше ябълката в изпънатата си над главата ръка. По-късно Гавин чу да разказват, че момчето сложило ябълката на главата си. Никой не си направи труда да обясни как е задържало ябълката на главата си, докато стои на клатещата се палуба. Но така историята беше по-интересна.

И с двайсетте крачки историята беше интересна. А с четирийсет си беше убийство. Топчията може и да беше най-умелият стрелец на света. Нямаше значение. Дори със съвсем подходящ барутен заряд и набивка, която осигурява съвсем подходящо налягане при изстрела, със съвършено кръгъл куршум без никакви недостатъци от леенето, дори без вятър и люшкащ се кораб, на четирийсет крачки мускетът имаше точност в кръг колкото цялата глава на Гавин. Някои хора не мислеха така, но си беше истина, че и да улучиш по-малка мишена от това разстояние, го дължиш само на късмета. Гавин знаеше колко добре стреля Топчията. Не вярваше на разказа му как убил морски демон, но ако имаше човек в целия свят, който би се справил с изстрела само благодарение на точността си, трябваше да е Топчията.

Когато самонадеяност се съчетае с изключителна дарба и безумие, вече има проблем — трима партньори са твърде много в брака. Не допускат да се намесва и реалността. Топчията бе прекарал последните две десетилетия в хвалби, че не може да не улучи. Май накрая бе успял да убеди и себе си.

— Топчията получи по-добро оръжие отколкото… отколкото…

Капитанът избухна в псувни, защото не се сети за по-цветист начин да каже „отколкото преди двайсет години“.

Не беше същинска ярост, а само раздразнение, но Гавин бе виждал Топчията да застрелва човек само защото е гладен. И сега нямаше да се откаже.

Стомахът на Гавин се сви. Какво можеше да направи, без да притегля? Може би да повали на палубата двамата моряци, а после? Да скочи от кораба? Наоколо не се виждаше бряг. Просто щяха да завият и да се върнат да го извадят. А и да разчита на тялото си, че ще се справи с тези моряци и ще скочи, преди Топчията да го е гръмнал, си беше чист оптимизъм в най-добрия случай. Тялото му бе пострадало толкова много напоследък, че вероятно дори не би могъл да плува.

Налегна го умора не само в мускулите. Това ли беше? Такъв ли трябваше да е краят му?

Бе участвал в прекалено много битки, за да вярва, че някаква сила закриля онези, които трябва да оцелеят. Един от най-великите майстори на меча на света бе убит до рамото му, без дори да вижда врага — случаен рикошет го прониза в бъбрека. Жребец, струващ колкото цяла сатрапия, се спъна в труп след сражението и си счупи крак. Пълководец се зарази с дизентерия, защото ядеше и пиеше с войниците си, вместо да предпочете своята трапеза за избрани. Хиляди унизителни истории, в които нямаше поука и смисъл, само прост факт — всички са смъртни.

Войната е причината, всичко останало е следствие.

Отхапа от ябълката. Сладка и кисела. Най-вкусната ябълка, която бе опитвал през живота си.

„Гордост, нали искаше да си част от мен? Ето. Вземи шибаното цяло, ако щеш.“

Гавин заговори с гласа си на оратор:

— Капитан Топчия, не ми се вярва, че някой на този свят може да сполучи с такъв изстрел. Мислите, че сте толкова способен ли? А аз — не. Защото мисля, че сте още по-способен. Успеете ли, ще се превърнете в легенда завинаги. Провалите ли се, ще си останете поредния пират с твърде голяма уста.

Гавин сложи ябълката в устата си, стисна я със зъби и изви глава встрани, та Топчията да вижда само профила му.

Всички на палубата замряха.

„Значи ще умра с ябълка в устата. Баща ми ще има какво да каже по въпроса. И Карис ще е права да побеснее.“

Обърнат така, Гавин не виждаше как реагира Топчията, дали се е разгневил, или се е разсмял. Не виждаше реакцията и на моряците. Виждаше само сиво море и сиво небе. Единствената светлина, която му бе позволена — самата грозота. Вече започваше да съжалява, че е прахосал последните си мигове да дразни някакъв пират, когато нещо мокро се разплиска по лицето му.

Питаше се дали не са зъбите му. Има един проточен миг, когато си ранен зле, но още не си сигурен какво се е случило. Мъртъв ли беше? Проблясъкът не беше ли от неговия пръснал се череп? Не чу гърмежа на мускета, но и това се случваше.

Палубата изригна във възторжени крясъци. Ябълката я нямаше.

Единият от стоящите наблизо моряци събра няколко парчета, вдигна ръка да ги покаже, после извика: