Алън Кол - Краят на империята

В главата на Ранет зазвъня аларма. Защо бе необходимо точно сега да четкат Мейсън? А и това странно минало време: „бяха командвани…“ После всичко си дойде на мястото. Офицерът бе пропуснал да спомене името на човека, ръководещ дипломатическата мисия. Пълномощен посланик Стен. Тя знаеше, че Стен е един от най-верните сподвижници на Императора. Бедният нещастник. Според нея имаше само две възможности — или го бяха използвали за изкупителна жертва, или е бил екзекутиран.

— … въпреки безбройните трудности — говореше офицерът — със задоволство ви съобщаваме, че ситуацията на Алтай се стабилизира. Редът бе възстановен. Съвсем скоро ще ви бъде разрешено да пътувате до звездния куп.

„Съвсем скоро“ бе доста разтегливо понятие.

— С което приключваме с общото описание на обстановката — обяви офицерът. — Благодаря ви за вниманието, благородни същества. А сега адмирал Андърс ще ни запознае с последните новини от района. Ако обичате, посрещнете го с добре дошъл.

Чуха се разпокъсани ръкопляскания и адмирал Андърс зае мястото си. Ранет се озърна. Повечето аплодисменти идваха откъм секцията на звездните репортери. Хора или извънземни, те всички й изглеждаха еднакви — богати, доброжелателни, самодоволни.

— Това е печален момент за мен, благородни същества — поде Андърс. — С болка в сърцето трябва да ви съобщя, че един от нашите най-верни офицери предаде това, в което вярваме… аз и стотиците хиляди служещи на имперските сили.

Ранет се наведе напред. Започваше се.

— Преди броени часове адмирал Мейсън се е натъкнал на заговор срещу Негово Величество Вечния император.

Сред публиката се разнесе шепот. Андърс вдигна ръка за тишина. И я получи.

— Опитът за преврат — използвайки суматохата в Алтайския куп като димна завеса — е бил разкрит минути след началото. Адмирал Мейсън се е изправил срещу предателите и докато им нанасял съкрушителен удар… е изгубил живота си. Както и всички служещи на борда на неговия кораб.

Ропотът прерасна в глъчка. Репортерите наскачаха, но Ранет не помръдна от стола. Беше се втренчила в Андърс и забеляза, че лявата му буза потрепва. Лъжеше като стар търгаш.

Андърс отново даде знак да запазят тишина.

— Превратът е бил замислен от човек, когото смятахме за верен поданик и който е таял в себе си желанието да убие нашия Император и отново да хвърли Империята в хаос. Пълномощен посланик Стен! Човекът, на когото Императорът толкова вярваше. С радост мога да ви съобщя, че макар този престъпник да е още жив, флотът му беше разрушен, или разпръснат. В този момент останките са преследвани навсякъде и унищожавани. — Едва сега Андърс позволи да го отрупат с въпроси.

— Адмирале, някакви сведения за местонахождението на предателя? — попита една от самодоволните медийни звезди.

— Не и такива, които бих могъл да ви съобщя — отвърна Андърс. — Но бъдете спокойни, Стен и неговото вярно оръдие Алекс Килгър могат да избягат, но не и да се скрият.

— Имало ли е участие на бунтовници от Алтай? — дойде следващият въпрос.

— Отново ще се въздържа от отговор, заради сигурността на Империята. Мога да кажа обаче, че Стен е имал директна връзка със споменатите бунтовници.

— Съществува ли опасност от разпространение на конспирацията?

— Не мога да го отрека категорично. Но съм сигурен, че опасността е локализирана. Вътрешна сигурност ще се погрижи да залови бунтовниците.

„Време е за лов на вещици“ — помисли си Ранет.

— Какви са общите загуби на адмирал Мейсън?

— Съжалявам… отново въпрос, касаещ сигурността. Ще разкрия само, че при атаката на страхливците са загинали всички на борда на флагманския кораб.

— Каква част от силите на Стен са избити или пленени?

Андърс повдигна рамене.

— Ще трябва да се повторя… заради сигурността на Империята и тъй нататък. Обещавам в най-скоро време да получите изчерпателни отговори на тези и всички други въпроси.

Ранет реши, че моментът е настъпил. Обиграният й глас с лекота надвика останалите.

— Адмирал Андърс! Адмирал Андърс!

Андърс нямаше как да я игнорира. Въздъхна и й даде знак да продължи!

— С какви доказателства разполагате срещу така наречените конспиратори?

Той смръщи вежди.

— Доказателства? Нали ви казах… имало е опит за преврат. Ранет, зная, че е раничко, но ми се щеше да обръщате повече внимание на това, което се говори.

— Чух ви добре, адмирале — озъби се тя. — Но предполагам… ако този Стен бъде заловен…