Първото му решение като шеф на Флотски операции бе да създаде специален център за работа с медиите. Правилата в центъра бяха прости: 1. На пресконференции можеха да присъстват само същества, одобрени от неговия център. 2. Позволяваха се само въпроси, съобразени с изложените на пресконференцията „факти“. 3. Въпросите можеха да се задават само на оторизирани същества говорители. 4. Нарушаването на първите три правила се разглеждаше като опит за престъпване на Имперската сигурност и виновните се наказваха като изменници.
И въпреки това съществуваха и определени затруднения при работата с медиите. Някои от съществата пред него бяха популярни колкото актьори в сълзливи сериали. Заплатите им бяха толкова големи, че сами по себе си ги превръщаха в могъщи компании.
За щастие повечето от тях бяха опитомени. Андърс си даваше сметка, че дори конската муха трябва да се присъедини към институцията, която тормози, за да стане богата и прочута конска муха.
Ранет не принадлежеше към тази група. Тя беше само известна. Нямаше никакъв стремеж към богатство. Дори не се интересуваше от славата… освен като могъщо средство, за да изпълни замисленото.
Това принуди адмирал Андърс да включи и нейното име в списъка на поканените журналисти. Но го постави най-отдолу. И даде изрично нареждане съобщението да достигне Ранет твърде късно, за да успее да се яви навреме.
Ала ето че беше тук. С цялата си шибана прелест. Въпреки часа — Андърс нарочно бе назначил пресконференцията за два И-часа преди изгрев — Ранет изглеждаше застрашително бодра. За разлика от подпухналите й колеги, които се прозяваха, кимаха и слушаха с видима досада монотонния глас на говорителя.
— … по въпроса за историята и устройството на Алтайския куп. Ще намерите допълнителна информация за планетата, гравитационната константа и часовата конверсия сред материалите, които ви раздадохме — продължаваше офицерът. — Освен това сме добавили и документ, посветен на четирите основни раси. Джохианци и торкийци. И двете са хуманоидни. Сулздали и богази. Извънземни. Хубаво ще е да запомните, че джохианците са доминиращата раса. И всяка от изброените раси таи историческа омраза към другите. — Докато офицерът си поемаше дъх, из залата се чу разчистване на хартия. — Следващата тема е политическата обстановка. Подробностите са ви добре известни. Но нека сумираме. След смъртта на верния съюзник на Императора, Какана, имаше опасност от анархия. Каканът беше член на джохианското болшинство. За нещастие твърде многото задължения му попречиха да остави наследник. Императорът назначи доктор Искра — прословут джохиански учен и верен поданик на Империята — за нов водач…
Ранет вече започваше да си изяснява картината. По разсеяните погледи на колегите си виждаше, че досега не е казано нищо важно. А от началото на пресконференцията бе изминал повече от час. Суховатият лектор на катедрата бе поредният от няколкото, заставали там. Очевидно и предишните бяха изреждали само незначителни факти. Нищо ново нямаше в това, че от известно време на Алтай нещата не вървят. Тази новина се процеждаше въпреки наложената изолация. Самата Ранет бе върната при един опит да проникне в сектора. Наредиха на кораба й да обърне тъкмо когато наближаваше целта си.
Тя прелисти набързо материалите, оставени на стола й. Названието бе „Пресконференция, посветена на Алтайската криза“. В началото имаше предистория, следвана от текущи събития: по тях щеше да говори лично флотски адмирал Андърс, шеф на Отдела за флотски операции на Негово Величество. Накрая идваше време за въпроси. Никъде в програмата — или в някой от материалите — не се обясняваше каква всъщност е целта на тази пресконференция. Очевидно беше под егидата на военните, след като щеше да говори самият флотски адмирал.
Тук имаше нещо страшно объркано. Опитът й в лутането из лабиринтите на имперската политика й подсказваше, че добрите новини се съобщават незабавно. Лошите отиваха за накрая, като се произнасяха полугласно.
Тя забеляза, че адмирал Андърс я поглежда крадешком. Очевидно бе обезпокоен от присъствието й. Чудесно! Дари го с най-ехидната си усмивка. Андърс се престори, че не я забелязва, и насочи вниманието си към говорителя.
— … най-голямото затруднение — казваше той — се оказаха многобройните въоръжени сили под командването на няколко враждебно настроени раси. В началото бяха предприети дипломатически усилия за установяване на връзка с противниците на доктор Искра. Същевременно пратихме с максимална бързина подкрепления, които да помогнат на доктор Искра да опази застрашения мир. Тези сили бяха командвани от един от най-способните и верни офицери на Императора — адмирал Мейсън…
Читать дальше