Джеймс Кори: Войната на Калибан

Отиде до стълбата, която минаваше по дължината на кила, и повика асансьора. Бягащият пиратски кораб можеше да поддържа само около 1 g при продължителен полет, така че пилотът на Холдън, Алекс Камал, бе вдигнал 1,3 g , за да го настигнат. Всичко над 1 g правеше стълбата опасна за употреба.

След няколко секунди люкът на палубата се отвори с трясък и асансьорната платформа спря в краката му. Той стъпи върху нея и чукна бутона за машинното. Асансьорът запълзя бавно надолу по шахтата. Люковете на палубите се отваряха при приближаването му и се затръшваха, след като отмине.

Еймъс Бъртън беше в работилницата, на една палуба над машинното. Беше разглобил върху масата някакво сложно наглед устройство и запояваше нещо по него. Носеше прекалено тесен сив комбинезон, който с мъка удържаше широките му рамене, когато се раздвижеше. На гърба му все още бе изписано старото име на кораба, „Тахи“.

Холдън спря асансьора.

— Еймъс, каюткомпанията не работи — оплака се той.

Механикът махна нетърпеливо с едната си дебела ръка, без да спира работа. Холдън изчака. След още няколко секунди Еймъс най-сетне остави поялника и се обърна.

— Да, не работи, защото извадих оттам тоя малък шибаняк — посочи към устройството, което запояваше.

— Можеш ли да го върнеш?

— Не, поне засега. Още не съм свършил с него.

Холдън въздъхна.

— Налага ли се да изключваме цялата каюткомпания, за да оправим това нещо, и то точно преди срещата ни с кръвожадна шайка космически пирати? Защото главата вече почва да ме цепи и много бих искал да пийна чашка кафе, преди, ами… сещаш се, да вляза в битка.

— Да, налага се — потвърди Еймъс. — Да ти обясня ли защо? Или ще го приемеш на доверие?

Холдън кимна. Макар че времето, прекарано в земния флот, не му липсваше особено, беше открил, че от време на време го хваща носталгия по онова пълно зачитане на старшинството. На „Росинант“ титлата „капитан“ беше доста по-мъгляво понятие. Подмяната на кабелите бе работа на Еймъс и той би се възпротивил на идеята да уведомява Холдън всеки път, когато го прави.

Холдън се отказа да спори.

— Добре — примири се той. — Но да ме беше предупредил. Без кафето си ще съм свадлив.

Еймъс му се ухили и бутна шапката си назад по почти плешивата си глава.

— Мамка му, капитане, тук мога да ти помогна — каза той, посегна зад себе си и вдигна голям метален термос от тезгяха. — Приготвих малко извънредни запаси, преди да изключа каюткомпанията.

— Еймъс, извинявам ти се за всички гадни неща, които си помислих за теб току-що.

Еймъс махна с ръка и се върна към работата си.

— Вземи го. Аз вече изпих една чаша.

Холдън се качи пак на асансьора и се издигна до командния център, стиснал термоса с две ръце, като че ли беше спасителен пояс.

Наоми бе седнала пред сензорно-комуникационния пулт и следеше как върви гонитбата на пиратите. Холдън от пръв поглед разбра, че са далеч по-близо, отколкото при последната справка, която бе получил. Седна в креслото на бойния командир и се препаса с коланите. Тъй като предполагаше, че в близко бъдеще може да се окажат при ниска гравитация или в безтегловност, отвори един близък шкаф и извади гъвкав мехур за течности, в който да налее кафето си.

Докато го пълнеше от дюзата на термоса, подхвърли:

— Скъсяваме разстоянието адски бързо. Какво става?

— Пиратският кораб намали значително началното си ускорение от 1 g . Свалиха го на 0,5 g за две-три минути, а преди минута съвсем престанаха да ускоряват. Компютърът засече някаква нестабилност в работата на двигателя им точно преди да намалят, затова предполагам, че гонитбата им е дошла малко свръх силите.

— Повредили са кораба си?

— Повредили са кораба си.

Холдън смукна една дълга глътка от мехура и си опари езика, но не се ядоса.

— След колко време ще стигнем до тях?

— Пет минути максимум. Алекс изчакваше със спирачната тяга, докато се качиш тук и се вържеш към креслото.

Холдън чукна по бутона на интеркома и нареди:

— Еймъс, запаши коланите. Пет минути до лошите. — После превключи на канала към пилотската кабина. — Алекс, какво ново?

— Мисля, че са повредили кораба си — отвърна Алекс с провлечения говор, характерен за марсианците от Долината на Маринър.

— Май всеобщото мнение е такова — промърмори Холдън.

— Това мъничко затруднява бягането.

Долината на Маринър отначало била заселена от китайци, индийци и тексасци. Алекс имаше мургавата кожа и лъскавата черна коса на източноиндиец. Холдън, който бе родом от Земята, смяташе за странно смущаващо да чуе силно тексаско провлачване от устата на някой, който според мозъка му трябваше да говори с пенджабски акцент.