Джеймс Кори: Войната на Калибан

Но в центъра, изолирани и сами, Холдън и екипажът му бяха толкова спокойни и щастливи, като че ли се намираха в собствената си каюткомпания и се носеха през вакуума. А Мей, която си бе паднала по Еймъс, все още не даваше да я отделят от Пракс, без да започне да вика и да плаче. Пракс отлично разбираше как се чувства момиченцето и не го смяташе за проблем.

— Щом си живял на Ганимед, значи знаеш доста за раждането в ниска гравитация, нали? — попита Холдън. — За поясните не е кой знае колко по-рисковано, прав ли съм?

Пракс преглътна салатата, която дъвчеше, и поклати глава.

— О, не. Ужасно трудно е. Особено пък на борда на кораб, без сериозен медицински контрол. При естествените бременности в пет от шест случая има аномалия в развитието или морфологична аномалия.

— В пет… — промълви Холдън.

— Но повечето от тях се дължат на проблеми с генетичния материал — допълни Пракс. — Почти всички деца, раждащи се на Ганимед, се имплантират в утробата на майката след пълен генетичен анализ. Ако има смъртоносно отклонение, просто изхвърлят зиготата и започват отначало. Негенетичните аномалии са само два пъти по-често срещани, отколкото на Земята, което не е толкова зле.

— Аха — рече Холдън умърлушено.

— Защо питаш?

— Без конкретна причина — намеси се Наоми. — Просто да се намира на приказка.

— Тате, искам тофу — обади се Мей, като го хвана за мекото на ухото и дръпна силно. — Къде е тофуто?

— Я да видим дали можем да ти намерим тофу — каза Пракс и избута стола си назад. — Хайде.

Докато вървеше през залата и оглеждаше тълпата, мъчейки се да различи тъмен официален костюм на келнер сред тъмните официални костюми на дипломатите, към него се приближи млада жена с чаша в ръка и руменина по бузите.

— Вие сте Праксидики Менг — каза тя. — Сигурно не ме помните.

— Ъъъ, не — отвърна той.

— Аз съм Каръл Кесовски — представи се тя, докосвайки се по ключицата, сякаш искаше да поясни какво има предвид под „аз“. — Писахме си няколко пъти, след като излъчихте онова видео за Мей.

— Ах, да — промълви Пракс, като отчаяно се опитваше да си спомни нещо за жената или какво може да му е писала.

— Искам само да ви кажа, че смятам и двама ви за толкова храбри — каза тя и кимна. На Пракс му мина през ума, че може да е пияна.

— Да му го начукам на шибания кучи син! — възкликна Авасарала толкова високо, че гласът й прониза тихото жужене на разговорите.

Цялото множество се обърна към нея. Тя се бе втренчила в ръчния си терминал.

— Татко, какво е „шибан“?

— Нещо като скреж, миличка — каза Пракс. — Какво става?

— Бившият шеф на Холдън ни изпревари — оплака се Авасарала. — Е, поне вече знаем какво е станало с всички онези шибани ракети, които открадна.

Арджун докосна жена си по рамото и посочи към Пракс. Тя придоби засрамен вид.

— Прощавай за езика — извини се. — Забравих за нея.

Холдън изникна до рамото на Пракс.

— Моят шеф ли?

— Фред Джонсън току-що устрои демонстрация — обясни Авасарала. — Нали помните чудовищата на Нгуен? Чакахме ги да се приближат до Марс, преди да ги унищожим. Радиомаяците чуруликаха и не откъсвахме ш… не откъсвахме поглед от тях. Е, те навлязоха в Пояса и той ги изпари с ядрени ракети. Всичките до едно.

— Това е хубаво — каза Пракс. — Нали?

— Не и щом той го прави — възрази Авасарала. — Показва мускули. Иска всички да разберат, че Поясът вече разполага с нападателна мощ.

Някакъв униформен мъж от лявата й страна заговори едновременно с една жена точно зад нея и след секунди цялата група шумеше. Пракс се отдалечи. Пияната жена сочеше някого и бъбреше оживено, забравила за Пракс и Мей. Той откри един келнер в края на залата, изкопчи от него обещание да донесе тофу и се върна на мястото си. Еймъс и Мей веднага започнаха да се състезават кой ще си издуха носа по-силно и Пракс се обърна към Боби.

— Сега какво, на Марс ли ще се върнеш? — попита той. Това му се струваше учтив и безобиден въпрос, докато Боби не стисна устни и не кимна.

— Да — потвърди тя. — Оказва се, че брат ми ще се жени. Ще се опитам да стигна навреме, за да му разваля ергенското парти. Ами ти? Ще приемеш ли поста, който ти предлага старата?

— Ами, мисля, че да — отвърна Пракс, леко изненадан, че Боби е чула за предложението на Авасарала. То още не бе обявено публично. — Искам да кажа, основните предимства на Ганимед още са си там. Магнитосферата, ледът. Ако успеем да спасим и някои от огледалата, ще е по-добре, отколкото да започваме от нулата. Това, което трябва да знаеш за Ганимед…