Чарлз Строс - Сингуларно небе

— Това е нелепо! Става въпрос за разговор на чаша бира!

— Ако бяхте поданик на нашата страна, щеше да е достатъчно, за да бъдете пратен на еднопосочно пътуване до граничните колонии на Негово величество за следващите двайсет години — заяви хладно чиновникът. — Единствената причина, поради която си позволявам този малък тет-а-тет, е важността на вашата работа в Кралската корабостроителница. Но ако продължавате и с други подобни разговори „на чаша бира“, напълно възможно е Адмиралтейството да си измие ръцете от вас. И тогава какво ви очаква?

Мартин потрепери, не предполагаше, че чиновникът ще е толкова груб.

— Наистина ли сте толкова чувствителни към разговори на политически теми?

— Да, когато става въпрос за разговори, провеждани на обществено място и подхващани от представители на други страни. Новата република не е като дегенериралия анархистки рай, в който се е превърнала вашата родина. Запомнете го добре. Благодарение на особеното си положение на чужденец вие разполагате с известни привилегии, дадени ви от Техни императорски величества. Но ако превишите правомощията си, ще ви настъпим, и то ще ви настъпим здраво. А в случай, че ви е трудно да го осъзнаете или спазвате, съветвам ви да прекарате остатъка от пребиваването си тук, затворен в хотелската си стая, за да не позволявате на голямата си уста да се изпуска „случайно“. Питам ви за трети път: изразих ли се достатъчно ясно?

Мартин се направи на изплашен и заекна:

— Н-напълно.

— В такъв случай напуснете канцеларията.

Мъж на средна възраст, с кестенява коса и късо подрязана брада, лежеше облечен в резбованото легло на хотелската си стая, сложил на очите си кърпа. Сенките върху килима постепенно се удължаваха — слънцето се спускаше към хоризонта. Пламъчетата на газовите свещници по стените потрепваха и хвърляха бледи отблясъци. Една муха прелетя из стаята по свой сложен криволичещ маршрут.

Мартин не спеше. Целият му инвентар от микроавтомати за издирване и засичане на системи за наблюдение беше изкаран да патрулира — претърсваше стаята за бръмбари, в случай че от Канцеларията го бяха поставили под наблюдение. Вярно, че не разполагаше с голям брой роботи — в Новата република те бяха строго забранени и се наложи да ги прекарва през митницата умело прикрити в слюнчените му жлези и под зъбни пломби. Сега обаче ги бе развърнал в цялата им скромна мощ, за да търсят подслушвателни устройства и да докладват на вплетените в клепачите му монитори.

Най-сетне, успокоен, че е съвсем сам в стаята, той повика мухата — датчиците й не бяха засекли никакви подозрителни въздействия — и я върна в летаргичното й състояние. Стана и затвори прозореца. След това бръкна във вътрешния джоб на сакото си (измачкано, след като бе лежал с него) и извади тънка книга с кожена подвързия.

— Слушам те.

— Здравей, Мартин. Зареждането е приключено, конфиденциалност сто процента.

— Това е добре. — Той се покашля. — Включи обратен канал. Искам да говоря с Херман.

— Изпълнявам.

Книгата млъкна и Мартин потъна в безстрастно очакване. Книгата приличаше на персонален асистент, дискретен цифров секретар за всеки съвременен земен бизнес консултант. И макар че подобни устройства можеха да бъдат изработени под всякаква форма — от дрехи до изкуствени зъби, — Мартин предпочиташе неговото да наподобява старинна книга. Вярно, нормалните персонални асистенти не вървяха с релативистична приставка, най-малкото с такава, която да има обхват от деветдесет светлинни години и капацитет няколко петабита. Въпреки че почти два петабита бяха изчерпани, когато местният агент му бе предал книгата чрез предварително уговорения тайник в градския парк, тя оставаше незаменим помощник за Мартин. Спокойно би могъл да каже, че я цени, колкото живота си — защото със сигурност щеше да се раздели с него, ако книгата попаднеше в ръцете на тайната полиция.

Една субсветлинна сонда бе изгубила почти сто години, за да откара една квантова черна кутия в самата сърцевина на релативистичния канал, извън системата Септагон, друга подобна кутия бе прекарала осемдесет години в товарния отсек на търговски кораб, следващ курс към Земята. Благодарение на тези сложни маневри двете устройства осигуряваха канал за мигновена връзка от една планета до друга, мигновена в релативистичния смисъл на Специалната теория, но без да се нарушава причинно-следствената връзка и с общ капацитет, ограничен до няколко кубита. Изчерпеха ли се, тези пет милиона мегабита нямаше да могат да бъдат възстановени, докато не пристигне следващата субстветлинна сонда.