Чарлз Строс - Сингуларно небе

Имаше и по-радикални плакати, насърчаващи работниците да искат от телефоните самовъзпроизвеждащи се средства на труда, с което да ускорят краха на потисническия режим.

По обед на същия ден четирима банкови крадци нахлуха в местната пощенска служба на Плоцк, малко градче, разположено само на осем километра от столицата. Крадците бяха въоръжени е невиждани оръжия и когато на сцената се появи полицейски цепелин, го свалиха с един изстрел. И това не беше изолиран инцидент. От всички краища на планетата полицията и апаратчиците от Държавна сигурност докладваха за случаи на въоръжени нападения, нерядко с помощта на високотехнологични оръжия, които сякаш се бяха материализирали от въздуха. По същото време, подобно на причудливи гъби, из разни чифлици и затънтени селца никнеха куполовидни постройки, оборудвани и обзаведени по такъв начин, че можеха да си съперничат по лукс с двореца на херцога.

Ярки светлини разцъфнаха в небето, а по радиото не се улавяше нищо освен пращене и шум. Малко по-късно в атмосферата на юг от Нови Петроград се очертаха светещите дири на спасителни капсули. Същата вечер флотът обяви, с дълбоко прискърбие, за загубата на космическия разрушител „Сахалин“ при героична атака срещу бойния флот на противника, който бе обсадил колонията. Говореше се и за нанесени сериозни щети на агресора; въпреки това по релативистичния канал бяха поискани подкрепления от Имперската столица и за случая бе докладвано на Негово императорско величество.

През нощта избухнаха спонтанни демонстрации на работници и войници, а по мостовете през река Хава, разделяща двореца на херцога от града, бяха разположени бронирани коли.

Но най-зловещият признак на задаващите се драстични промени бе възникването на импровизиран панаир на откритото място на Северния параден площад — панаир, където никой не работеше, всичко беше безплатно и всичко, което някой би могъл да си пожелае (както и някои неща, за които никой не би могъл дори да мечтае), се получаваше незабавно, стига само да го поискаш.

На третия ден от нашествието Негово превъзходителство херцог Феликс Политовски, губернатор на Рошардов свят, се появи в Звездната палата за среща със своята канцелария, а впоследствие, по време на сърцераздирателен и невъобразимо скъп телемост, се обърна с апел за помощ към императора.

Шейсет и четири годишният Политовски беше възпълен, с посребрели коси, показващ белези на застаряване въпреки употребата на контрабандно внесените подмладяващи медикаменти. Говореше се, че му липсвало въображение, и със сигурност се знаеше, че не разполага със солидни политически връзки сред управляващите. Ала въпреки привичната си твърдоглавост и липсата на проницателност Феликс Политовски бе дълбоко обезпокоен.

Както униформените, така и цивилните чиновници от неговата дипломатическа служба се изправиха и застанаха мирно, когато той влезе в богато обзаведената зала и се насочи към челното място на заседателната маса.

— Моля, седнете, господа — изръмжа Политовски, след като се отпусна в креслото, което двама прислужници нагласиха под задника му. — Бек, има ли някакви новини от снощи насам?

Герхард фон Бек, ръководител на канцеларията по надзора, поклати мрачно глава.

— Нови размирици на южния бряг, но метежниците не са останали да се бият, когато пратихме там едно армейско подразделение. Засега бойният дух в казармите остава висок. Молинск е отрязан, от вчера нямаме никакви съобщения оттам, а вертолетът, който изпратихме на разузнаване, не се върна. В града цари суматоха, подклаждана от демократите и радикалите. Опитах се да задържа подбудителите, но те декларираха създаването на свободна съветска република и отказаха да ни сътрудничат. Най-враждебните елементи са се събрали на Житна борса, две мили южно оттук, провеждат нескончаеми срещи на комитети и на всеки час издават прокламации и революционни комюникета. Окуражават хората да търгуват с противника.

— Защо не използвате войската? — изграчи Политовски.

— Заплашват ни, че имат атомни оръжия. Ако ги притиснем… — Той повдигна рамене.

— Аха. — Губернаторът засука огромните си мустаци и въздъхна. — Комендант Яначек. Какви са новините от Флота?

Яначек стана. Беше висок мъж с набраздено от тревоги лице, облечен във флотска униформа и изглеждаше крайно неспокоен на фона на отлично владеещия се Фон Бек.

— Открихме две от спасителните капсули на „Сахалин“ и разпитахме оцелелите. По всичко изглежда, че „Сахалин“ се е доближил до един от големите съдове на нашествениците и е настоял незабавно да напуснат ниска орбита и да допуснат митническа проверка. Агресорът не отговорил и „Сахалин“ изстрелял предупредителен залп. Не е много ясно какво точно е последвало — никой от оцелелите не беше офицер от мостика и докладите им са противоречиви и объркани — но изглежда, е имало нещо като стълкновение с чуждо тяло, което по-късно изяло разрушителя.