Чарлз Строс - Сингуларно небе

— Вие търгувате? — Боря поклати разочаровано глава. Междузвездните капиталисти-предприемачи не бяха в списъка на очакванията му.

— Ще ви дадем каквото пожелаете. Вие ще ни дадете нещо. Каквото и да е, стига да не го знаем вече: изкуство, математика, комедия, литература, биография, религия, гени, проекти. Какво искате да ни дадете?

— Като казвате, че ще ни дадете всичко, което поискаме, какво имате предвид? Вечна младост? Свобода? — В гласа му се долови ирония, но Фестивалът не показа да я е забелязал.

— Абстракциите са трудни. Размяната на информация е трудна — няма достъп, малък информационен диапазон. Но можем да ви направим каквото поискате и да го спуснем от орбита. Искате нова къща? Каляска без коне, която може да лети и да плава? Дрехи? Ние направим.

Тимошевски зяпна.

— Да нямате Всепроизвеждаща машина? — попита задъхано той. Боря прехапа език, подразни се от прекъсването, но пък въпросът бе особено важен.

— Имаме.

— Ще ни дадете ли една? Заедно с инструкция за употреба и чертежи за построяване на колония? — попита с разтуптяно сърце Боря.

— Може би. Вие какво ще ни дадете?

— Мммм. Какво ще кажете за постмарксистка теория на посттехнологичната политическа икономика и доказателство, че наследствената аристократична тирания може да бъде поддържана само чрез систематично потискане и експлоатация на трудещите си и селяните и не би могла да оцелее веднага след като народът се сдобие със самовъзпроизвеждащи се средства на труда?

Настъпи пауза, през която Тимошевски въздъхна отчаяно. Тъкмо когато се готвеше да заговори, телефонът издаде странен метален звън.

— Това ни удовлетворява. Съобщете теорията на тази единица. Подготовката за клониране на възпроизвеждаща машина вече е в ход. Въпрос: възможно ли е да осигурите доказателство за валидността на теорията?

Боря се ухили.

— Възпроизвеждащата машина ще съдържа ли и скица за собственото си възпроизвеждане? Освен това може ли да бъде снабдена с планове за производство на термоядрени оръжия, бойни самолети и оръдия?

— „Да“ и „да“ на всички запитвания. Въпрос: възможно ли е да осигурите споменатото доказателство за валидността на теорията?

Тимошевски раздаваше удари във въздуха и подскачаше из канцеларията. Дори обикновено флегматичният Волф се кискаше като побъркан.

— Дайте само средствата за производство на работниците и ще докажем теорията — заяви Рубенщайн. — Сега трябва да обсъдим някои неща. На връзка след час, с готовия текст за вас. — Той натисна бутона за изключване. — Така!

След около минута Тимошевски се поуспокои. Рубенщайн го поглеждаше снизходително, но в интерес на истината изпитваше желанието да се държи по същия начин. Ала като водач на нелегалното движение негов дълг бе да мисли с няколко хода напред. А ги чакаше доста мислене, защото съвсем скоро предстоеше мащабна среща между размирни глави и улични павета: Фестивалът, който или каквото да бе той, изглежда, не осъзнаваше, че е предложил да размени за късче хартия ключа от затвора, в който милиони крепостни бяха държани от векове по волята на своите господари-аристократи. И всичко това в името на спокойствието и традициите.

— Приятели — каза той с разтреперан от вълнение глас, — да се надяваме, че това не е някаква жестока шега. Защото ако не е, ще можем най-сетне да пратим в забвение грозния призрак, който броди из Новата република още от нейното създаване. Надявах се това да се случи с нечия… друга помощ, но ако това, което става, е истина, ще е много по-добре. Маркус, събери колкото можеш членове на комитета. Олег, ще напиша позива, трябва веднага да го разпечатаме в пет хиляди екземпляра и да ги разпръснем още тази нощ, преди Политовски да се усети и да обяви извънредно положение. Днес Рошардов свят е на прага на своето освобождение. Утре същото ще бъде и с Новата република!

Призори на следващата сутрин войници от дворцовата охрана на херцога и гарнизона на Черепов хълм, от който се виждаше като на длан старият град, обесиха шестима селяни и техници на пазарния площад. Екзекуцията беше предупреждение, придружаващо заповедта на херцога: „Който търгува с Фестивала, ще умре!“ Вероятно някой чиновник в канцеларията по надзора на населението най-сетне бе осъзнал смъртната опасност, която представляваше Фестивалът за режима, и бе решил да вземе драстични мерки.

Но беше твърде късно да попречат на Демократическата революционна партия да разпръсне позиви, в които се обясняваше за какво служат телефоните, въргалящи се навсякъде из града, и се подчертаваше, казано с думите на една стара пословица: „Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден, научи го да я лови и ще го нахраниш за цял живот“.