Гордън Диксън - Тактика на грешките

— Вие… — Заслепена от гняв, тя се обърна и рязко отвори вратата. — Вие сте уникален — вървете, набутайте се в ръцете на Дау! Той ще ви разкъса на парченца. Надявам се да го стори. Но стойте настрана от мен. И от баща ми! Чухте ли?

Той я погледна и по лицето му премина лека сянка, нещо подобно на болка.

— Естествено — Клетус отстъпи назад. — Ако това е вашето желание…

Тя влезе и затръшна вратата. Той остана за секунда, загледан в празната повърхност. Докато беше с нея, бариерата на изолация, която беше изградил около себе си преди много години, когато установи, че другите не го разбират, сякаш се стопи. Но сега отново беше на мястото си.

Пое си кратко, но дълбоко въздух, почти като въздишка. Обърна се и тръгна надолу по коридора към своята кабина.

През следващите четири дни Клетус старателно избягваше Мелиса и баща й — и същевременно беше пренебрегван от Де Кастрис и Патер Тен. Познанството му с Мондар обаче се задълбочи — обстоятелство, което намираше не само приятно, но и интересно.

На петия ден след излитането им от Земята междузвездният кораб навлезе в орбита за кацане около Кълтис. Подобно на посестримата си — планетата Мар, Кълтис беше зелен топъл свят с неустойчива ледена покривка и две големи континентални суши, северна и южна, също като Земята в периода преди разцепването и отделянето на Антарктида, Австралия, Африка и Южна Америка, в геологичното минало на родната планета. Совалките от по-големите градове на различните колонии на Кълтис започнаха да пристигат, за да приберат пътниците.

На Клетус му хрумна да се опита да телефонира в Главната квартира на Съюза в Бакхала, за да докладва и да получи информация къде е настанен. Но всички връзки въздух-земя се оказаха заети от хората на Нова Земя. С малко разузнаване откри Патер Тен, който говореше по телефона от името на Дау де Кастрис. На едно превозно средство, което имаше претенциите да е с неутрална регистрация, това беше явна проява на предпочитание. Хрумването на Клетус прерасна в подозрение, че един от тези телефонни разговори най-вероятно се отнасяше за него.

Отдалечавайки се от телефона, се огледа и зърна синята дреха на Мондар, застанал до затворения люк в средата на кораба, само на няколко крачки от Мелиса и Ичан Кан. Накуцвайки, Клетус се запъти бързо към екзота.

— Телефоните са заети — обясни той. — Мислех да поискам инструкции от Главната квартира на въоръжените сили на Съюза. Кажете ми има ли напоследък голяма активност на партизаните от Нова Земя около Бакхала?

— Направо са пред прага ни — отговори Мондар. Той изгледа Клетус проницателно. — Има ли някакво значение? Чак сега ли се сетихте какво впечатление направихте на Дау през онази първа вечер?

— Тогава ли? — Клетус повдигна едната си вежда. — Искате да кажете, че Де Кастрис ще си направи труда да превърне всеки срещнат от него полковник в специална цел за партизаните?

— Не всеки, разбира се — Мондар се усмихна. — Но в случая нямате повод за тревога. Вие ще пътувате до Бакхала с Мелиса, Ичан и с мен във военна кола.

— Това е успокоително — каза Клетус, но мислите му бяха насочени другаде. Очевидно какъвто и резултат да беше постигнал с Дау де Кастрис, той не беше останал незабелязан от Мондар. В това няма нищо лошо, помисли си Клетус. Пътят към неговата цел беше осеян с уловки за определен тип проницателен ум, който би предвидил намерения, невидими за обикновените хора. Точно такъв начин на мислене притежаваше Де Кастрис, а пък Мондар беше достатъчно умен и задълбочен, за да изпробва върху него замисъла си.

Звукът на гонг се вряза в шума от разговорите.

— В момента се приземява совалката от Бакхала — избръмча гласът на първия офицер от говорителя на стената. — Приземява се до средния люк совалката от Бакхала. Всички пътници за Бакхала да се приготвят за качване… Клетус усети, че го повличат напред при отварянето на люка, зад който лъсна белият метал на тунела към совалката. Тълпата го раздели от Мондар.

Совалката не беше нищо повече от тесен неудобен въздушен автобус. След ръмжене, пропадане и друсане тя най-накрая се приземи с плъзгане върху бетонна площадка, заобиколена от джунгла — зелен декор, изпъстрен с яркочервени и яркожълти нишки.

След като се измъкна навън в ярката слънчева светлина, Клетус се отдръпна настрана от тълпата, за да се ориентира на спокойствие. С изключение на една малка постройка петдесетина метра, наоколо нямаше друга следа от човешка дейност, освен совалката и бетонната площадка. Джунглата се извисяваше над сто метра и заобикаляше всичко околовръст. Обикновен, почти приятен тропически ден, помисли си Клетус. Той се огледа за Мондар — и изведнъж беше поразен от нещо като беззвучна емоционална експлозия.