Гордън Диксън - Тактика на грешките

— Предполагам, чували сте за тази стара игра „има-няма“ — обърна се той към Де Кастрис. — Под коя чаша според вас е бучката захар?

Де Кастрис погледна към чашите, но не посегна към тях.

— Под нито една — отговори той.

— Бихте ли вдигнали някоя от тях просто за илюстрация? — попита Клетус.

Де Кастрис се усмихна.

— Защо не?

Посегна и вдигна средната чаша. Усмивката му изчезна за секунда, след което отново се появи. Пред него се мъдреше една бучка захар, бяла върху белия фон на покривката.

— Поне сте честен играч — забеляза той.

Клетус взе чашата, която Де Кастрис беше оставил, и покри бучката захар. Отново размени местата на обърнатите чаши с бързи движения.

— Ще опитате ли пак? — попита той.

— Щом искате. — Този път Де Кастрис избра чашата, която се падаше от десния край на редицата. Появи се друга бучка захар.

— Още веднъж? — подкани го Клетус. Отново покри бучката и размести чашите. Сега Де Кастрис избра чашата в центъра и я тръсна върху масата, когато се появи нова бучка захар.

— Какво означава това? — попита той. Усмивката му беше изчезнала окончателно. — Какъв е смисълът на всичко това?

— Означава, че вие, господин министър, не можете да загубите, докато аз контролирам играта — отговори Клетус.

Де Кастрис го изгледа остро за секунда, сетне покри бучката и се облегна назад, поглеждайки Патер Тен.

— Ти размести чашите този път, Патер — каза той.

Усмихвайки се злобно на Клетус, Патер Тен стана и размести чашите — но толкова бавно, че всеки на масата лесно можеше да проследи чашата, която Де Кастрис беше вдигнал последна. Тя накрая се озова отново в средата. Де Кастрис погледна Клетус и посегна към чашата отдясно на тази, под която очевидно имаше бучка захар. Ръката му се поколеба за момент, сетне се отдръпна. По лицето му отново плъзна усмивка.

— Разбира се — той погледна Клетус. — Не знам как го правите, но знам, че ако вдигна тази чаша, под нея ще има бучка захар. — Ръката му се премести към чашата в противоположния край на редицата. — И ако избера тази чаша, сигурно ще има и тук?

Клетус нищо не каза, само се усмихна.

Де Кастрис кимна. Беше възвърнал характерната непринуденост на държанието си.

— Всъщност — започна той — единствената чаша, под която съм сигурен, че няма бучка захар, е онази в средата, защото всички знаем, че под нея трябва да има. Прав ли съм?

Клетус продължаваше само да се усмихва.

— Прав съм — заключи Де Кастрис. Той протегна ръка над средната чаша, наблюдавайки очите на Клетус, след което я отдръпна. — Тази беше вашата цел с демонстрацията на чашите и бучките, нали, полковник? Да ме накарате да възприема ситуацията по този начин, но и да ме направите толкова несигурен в себе си, след като сбърках три последователни пъти, че да обърна чашата в средата и да докажа на себе си, че наистина е празна. Вашата истинска цел беше да разклатите моята увереност в собствената ми преценка, съгласно вашата тактика на грешките, нали?

Той посегна и чукна с нокът средната чаша така, че тя зазвънтя като малка камбанка.

— Но аз няма да я обърна — продължи, гледайки Клетус. — Мисля, че ми стана ясна причината, поради която се опитвате да ме накарате да го направя. Искате да ми направите впечатление. Е добре, аз съм удивен — но само малко. И за да ви покажа колко малко, хайде да оставим чашата така, без да я обръщаме. Какво ще кажете?

— Само това, че разсъжденията ви са отлични, господин министър. — Клетус посегна и обърна другите две чаши, като за момент покри гърлата им с ръка, преди да ги постави празни с отворите нагоре. — Какво друго?

— Благодаря ви, полковник — меко каза Де Кастрис. Облегна се назад на стола, а очите му бяха присвити като резки. Протегна дясната си ръка, хвана столчето на винената чаша и започна да го върти между палеца и показалеца си с точни завъртания, сякаш се опитваше внимателно да го завие в бялата покривка. — Споменахте, че сте взели точно този полет до Кълтис, защото сте знаели, че и аз ще бъда тук. Не ми казвайте, че сте си направили този труд, за да ми покажете своята игра на „има-няма“.

— Само отчасти — отговори Клетус. Напрежението в атмосферата около масата като че ли изведнъж нарасна, въпреки че гласовете и на двамата оставаха спокойни и любезни. — Исках да се запозная с вас, господин министър, защото ще имам нужда от вашата помощ да устроя нещата така, че да мога да завърша труда си върху тактиката.

— О-о? — проточи Де Кастрис. — И по какъв точно начин очаквате, че ще ви помогна?