Гордън Диксън - Тактика на грешките

Дау се намръщи.

— Ти си този, който прави силни дорсайците. А ти не си вечен.

— Но аз съм. — Клетус трябваше да спре за да се пребори със замайването, което заплашваше да го превземе. Макар и бавно той отново спечели битката. — Точно както каза — аз не бях тук, когато сте пристигнали. А една планета, пълна само с жени, деца и старци ви победи. Това стана все едно, че съм бил тук. Виждаш ли тези двамата? — Той кимна немощно към Арвид и Бил.

— Те са две части от мен — каза той почти шепнешком. — Теоретикът и генералът. Единствените нареждания, които им оставих беше да отбраняват Дорсай. И те го направиха по начина, по който щях да го направя и аз — все едно че съм бил тук, също както знаех, че ще ме измъкнат от теб. Вече няма да има край за Дорсайците. Земята никога няма да има войски, които да ги победят. — Слабостта го обхвана и той се опита да я отблъсне.

— …защо — чу той Дау да казва. Той погледна към мъжа и видя слабото лице, заобиколено от черни коси и посивели слепоочия да плува като в мъгла.

— Време беше новите светове да станат свободни — каза Клетус. — Трябва да се освободят от Съюза, от Коалицията — от цялата Земя — и да бъдат такива, каквито искат да са. Беше време. И аз го направих.

— …заради книгите, които искаше да напишеш — гласът на Дау изчезваше в нищото, после се усилваше като прибой.

— Това… също… — Клетус здраво се държеше с две ръце за масата, защото пода под краката му заплашваше да изчезне. — Последните шестнадесет тома ще бъдат с тактика само за идните дорсайци… никой обикновен военен няма да можа да ги използва, там на Земята. Само новият вид войни… със самообладание… задължения… съзнание и тяло…

Нямаше повече нищо.

След време, което му изглеждаше като векове, прекарани в нищото, той се върна в замъглено съзнание и установи, че лежи в легло. Млад комендант с лекарски нашивки току-що приключваше с една широка превръзка на гръдния му кош, а зад него стояха Мелиса и Мондар.

— Значи… не съм умрял? — попита той и думите му бяха едва чут шепот.

— Дау използва не това, което трябваше, Клетус — каза Мондар. — Стрели, които причиняват състояние на физически шок биха убили един обикновен човек, но не и някой като теб, който е тренирал своя физиологичен процес да се подчинява автоматично на волята му. Ще живееш — нали, докторе?

— Абсолютно сигурно. — Младият комендант се изправи и се отдалечи от леглото. — Би трябвало да умре в първата минута и половина след удара. След като е преминал тази точка, няма никакви съмнения, че цялата му система е насочена към възстановяване.

Той подаде една спринцовка на Мелиса.

— Погрижете се да спи повече. Да вървим, Пълномощник.

— Няма защо да го правиш — прошепна й той. — Вече можеш да си тръгнеш, да отидеш на Земята или където поискаш.

— Недей да приказваш — каза тя. — И без това говориш глупости. Ако исках да си отида, можех да го направя веднага след като ме принуди да се омъжа за теб. Можех да измисля някакво извинени заради татко. Знаеш, че ще повярва на всичко, клето му кажа.

Той впери поглед в нея.

— Тогава защо не го…

— Защото ми каза, че ме обичаш — отвърна тя. — Това беше всичко, което исках да зная.

Той завъртя главата си върху възглавницата със слабо, отрицателно движение.

— Аз казах…

Тя приключи със закрепянето на лентата със спринцовката към ръката му и се наведе да го целуне, спирайки думите върху неговите устни.

— Идиот! — каза тя, страстно и нежно. — Прекрасен, гениален идиот! Нима мислиш, че обърнах някакво внимание на това което каза?

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/991

Източник: http://sfbg.us

Издание:

ТАКТИКА НА ГРЕШКИТЕ. 1994. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.32. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Милена Томова [The Tactics of Mistake / Gordon DICKSON]. Формат: 17 см. Страници: 288. Цена: 40.00 лв.

Мярка за тежест, равна на 28,3 г. Бел.пр.

През 1066 г., след битката при Хастингс, Англия е победена от норманите, предвождани от Уилям Завоевателя. Бел.пр.

Мярка за морска дълбочина, равна на 182 м. Бел.пр.