Гордън Диксън - Тактика на грешките

— Сега е столица на колонията Бакхала — отвърна екзотът, — а не просто град, полковник. Знаете ли, сигурен съм, че всички ние сме много радостни да се запознаем с вас, Клетус. Но не мислите ли, че не е много редно за един офицер от въоръжените сили на Съюза да е в една компания с хора от Коалицията?

— Защо не, щом сме на борда на кораба? — попита Клетус Греъм, усмихвайки му се разсеяно. — Вие сте в компанията на министъра, а Коалицията снабдява Нова Земя с оръжие и материали. Освен това, както казах, сега е първата нощ от полета.

Мондар поклати глава.

— Бакхала и Коалицията не са във война — възрази той. — Фактът, че Коалицията дава някаква помощ на колонията Нова Земя, няма нищо общо с нашия въпрос.

— Съюзът и Коалицията не са във война — потвърди Клетус, — а фактът, че те подкрепят различни страни в партизанската война между вас и Нова Земя, няма нищо общо с нашия въпрос.

— Не може да се каже, че няма нищо общо — започна Мондар, но беше прекъснат.

Шумът в трапезарията изведнъж стихна. Докато на масата разговаряха, стюардът и Патер Тен се върнаха заедно с един забележително едър униформен мъж с отличителните знаци на първи офицер на кораба. Той се приближи и постави голямата си тежка ръка върху рамото на Клетус.

— Полковник — избоботи корабният офицер, — това е швейцарски кораб с неутрална регистрация. Ние превозваме хора от Коалицията и от Съюза, но не желаем политически инциденти на борда. Тази маса принадлежи на Министъра на междузвездните работи на Коалицията Дау де Кастрис. Вашето място е в другия край на трапезарията…

Клетус престана да му обръща внимание още след първите думи. Вместо това отново погледна момичето — само него, — усмихна се и повдигна вежди, като че ли оставяше на нея да реши. Изобщо не понечи да стане.

Девойката го изгледа, но той все още не помръдваше. Тя задържа погледа си, след това се поколеба и се обърна към Де Кастрис.

— Дау… — прекъсна тя корабния офицер, който беше започнал да повтаря думите си.

Леката усмивка на Де Кастрис се разшири. Той също повдигна вежди, но с по-друг израз от Клетус. Остави я да го гледа умолително известно време, преди да се обърне към офицера:

— Всичко е наред. — Дълбокият му музикален глас накара гласа на другия да замре веднага. — Полковникът просто използва привилегията на първата нощ да седне, където пожелае.

Лицето на корабния офицер почервеня. Ръката му бавно се отдръпна от рамото на Клетус. Изведнъж неговият ръст престана да им се струва голям и внушителен, а го накара да изглежда тромав и подозрителен.

— Да, господин министър — отговори сковано той. — Разбира се. Извинявайте, че ви обезпокоих…

Хвърли един поглед, изпълнен с омраза, към Патер Тен, който засегна малкото човече не повече, отколкото сянката на дъждовен облак може да засенчи блясъка на кюлче злато. След това, внимателно избягвайки очите на останалите пътници, се обърна и напусна трапезарията. Стюардът се беше изпарил още при първите думи на Де Кастрис. Патер Тен се плъзна на мястото си и направи гримаса към Клетус.

— Относно Анклава Сейнт Луис на Екзотика — обърна се Клетус към Мондар. Не изглеждаше обезпокоен от това, което се случи току-що. — Те бяха много любезни и ми предоставиха библиотечен материал за моите проучвания.

— О-о? — Лицето на Мондар показваше любезна заинтересованост. — Вие писател ли сте, полковник?

— Учен — отвърна Клетус. Сивите му очи се спряха върху екзота. — В момента пиша четвъртия том на един двадесеттомен труд, който започнах преди три години, върху тактически и стратегически въпроси. Но да оставим това сега. Може ли да се запозная с останалите членове на компанията?

Мондар кимна.

— Както казахте, аз съм Мондар. Полковник Ичан Кан — обърна се към дорсаеца от дясната му страна, — мога ли да ви представя подполковник Клетус Греъм от Съюзническите войски?

— За мен е чест, полковник — каза Ичан Кан с отсечен старомоден английски акцент.

— За мен е чест да се запозная с вас, полковник — отвърна Клетус.

— И дъщерята на полковник Кан, Мелиса Кан — продължи Мондар.

— Здравейте — Клетус отново й се усмихна.

— Приятно ми е — отговори девойката студено.

— Нашия домакин, министър Дау де Кастрис, вие вече познахте — продължи Мондар. — Господин министър — полковник Греъм.

— Опасявам се, че е малко късно да ви поканя на вечеря, полковник — прозвуча дълбокият глас на Де Кастрис. — Ние вече се нахранихме. — Той кимна на стюарда. — Можем да ви предложим малко вино.