Гордън Диксън - Тактика на грешките

— Какво според вас трябва да се направи тогава? — попита Клетус. — Обратно към лъковете, ножовете и късите мечове?

— А защо не? — каза изненадващо Ичан Кан и в монотонния му глас прозвуча нова нотка на ентусиазъм. — Един човек с лък на съответната позиция и в съответното време струва колкото един корпус тежка артилерия половин час по-късно и десет мили по-надолу от мястото, където би трябвало да бъде. Как беше: „… поради липса на гвоздей един кон беше загубен…“?

— „Поради липса на подкова един кон беше загубен. Поради липса на кон един ездач беше загубен…“ — Клетус продължи цитата до края. Двамата мъже се спогледаха с особено, безмълвно, но взаимно уважение.

— Сигурно имате проблеми с подготовката — забеляза замислено Клетус. — Имам предвид на Дорсай. Там вероятно се събират мъже с най-различен произход, а вие искате да обучите войник, подготвен за възможно най-голям брой военни ситуации.

— Концентрираме се върху основното — отвърна Ичан. — Освен това нашата цел е да създадем малки подвижни части за нанасяне на бързи удари и след това да им намерим служба за това, за което са подготвени. — Той кимна към Мондар. — Засега истински успех сме постигнали само в Екзотика. Повечето работодатели искат да вместят нашите професионалисти в класическата схема на организация. Действа, но не винаги такова използване на хората и частите е ефикасно. Това е едно от разногласията ни с редовната войска. Вашият командващ офицер тук, генерал Трейнър… — Ичан прекъсна думите си. — Е, не е моя работа да го обсъждам.

Той изостави внезапно темата, изправи рамене и се загледа в джунглата през отворените прозорци в металните стени на колата. След малко се обърна и подвикна към шофьора, седящ на външното място:

— Не забелязваш ли нещо необичайно наоколо? Тук не ми харесва, имам някакво неприятно чувство.

— Не, сър! — извика в отговор шофьорът. — Спокойно като неделен об…

Неочаквано се разнесе гръм. Във всички посоки се разхвърча земя. В същия момент колата се наклони и Клетус усети как се обръща. Пред погледа му се мярна шофьорът, прострян в канавката — все още стискаше пистолета, но беше без глава. След това колата се преобърна и настъпи момент, в който всичко му се губеше.

После изведнъж нещата се проясниха. Военната кола лежеше върху дясната си страна и само бронираната й основа и задният и левият прозорец оставаха незащитени. Мондар вече дърпаше магнезиевите капаци върху задния прозорец, а Ичан Кан правеше същото с левия прозорец. В металната кутия настана полумрак и само през няколкото огрени от слънцето процепа отпред и зад седалката на шофьора проникваше светлина.

— Въоръжен ли сте, полковник? — попита Ичан Кан, измъквайки изпод туниката си малък плосък пистолет, изхвърлящ стрели, и започна да завива към него дълга снайперистка цев. Дъжд от куршуми затрополя по бронята на колата. Стреляха със спортни пушки, които на теория бяха цивилно оръжие, но в джунглата можеха да бъдат достатъчно смъртоносни.

— Не — мрачно отговори Клетус. В колата вече ставаше задушно, а миризмата на смачкана трева и мускатово орехче ги обгръщаше отвсякъде.

— Жалко — каза Ичан Кан. Той приключи със завиването на цевта, пъхна дулото в една пролука, присви очи и погледна навън. После натисна спусъка и едър мъж с руса брада, облечен в костюм със защитен цвят, тежко падна, чупейки клони под себе си, и остана да лежи неподвижен от другата страна на пътя.

— От автобуса ще чуят стрелбата, защото се движат след нас — прозвуча гласът на Мондар в полумрака зад Клетус. — Ще спрат и ще се обадят за помощ. Помощният отряд може да стигне дотук по въздуха петнадесет минути след като в Бакхала разберат за случилото се.

— Да — обади се Ичан Кан спокойно и стреля отново. Чу се как още едно тяло, този път невидимо, пада на земята, свличайки се с шум от дървото. — Може и да дойдат навреме. Странно, че тези партизани не ни оставиха да преминем и не дочакаха автобуса. Повече багаж, по-слаба защита и повече плячка… На ваше място бих стоял по-навътре, полковник.

Последното изречение беше отправено към Клетус, който яростно се опитваше да повдигне и извие капака от долната страна. След като се беше обърнала, колата стоеше подпряна върху издатината отстрани на пътя. Отварянето на долния капак предоставяше излаз към канавката, където лежеше мъртвият шофьор. Клетус искаше да се промуши оттам.

Скритите в джунглата стрелци се досетиха какво е намислил и обсипаха с куршуми бронираната долна част на колата, но тъй като ъгълът със земята беше доста остър, нито един от тях не попадна в отвора, който Клетус беше направил. Мелиса изведнъж разбра какво си е наумил и го хвана за ръката точно когато беше започнал да се промъква през него.