Гай Кей - Пътуване към Сарантион

Здесь есть возможность читать онлайн «Гай Кей - Пътуване към Сарантион» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Бард, Жанр: Альтернативная история, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътуване към Сарантион: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътуване към Сарантион»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Сарантион — огромен, великолепен и опасен
empty-line
3
empty-line
5 „«Пътуване към Сарантион» е сложно композиран завладяващ исторически роман… и затрогваща приказка. Прелестният прозаичен стил на Кай неизменно тече гладко и стига до удивително красиви дълбочини.“ „Омагьосваща приказка… главите текат устремно и се изгубваш в неописуемо изящни пасажи… Една от най-красиво написаните книги в жанра историческо фентъзи!“ „Кай се е заел с потенциално убийствената задача да създаде алтернативна история на Византия, Рим и упадъка и възхода на империи от нашия свят и да ги спои с фентъзи. Успехът е брилянтен; достоверният му и чудесно реализиран възглед за този свят не отстъпва на характерите, които сътворява, за да го насели“.

Пътуване към Сарантион — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътуване към Сарантион», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Фотий помисли дали да не се върне у дома при жена си и сина си и да се помолят заедно в малкия параклис до форума Мезарос. Небето на изток бе посивяло. Извърна очи към Хиподрума и видя, че екскубиторите отварят портите, както бе обещано.

Поколеба се, но после видя Папио стъкларя — стоеше малко встрани от другите Зелени, сам сред едно празно петно. Плачеше, сълзи се стичаха по брадата му. Фотий, тласнат от съвсем ненадейно обзело го чувство, тръгна към него. Папио го видя и избърса очи. Без дума да си кажат, двамата влязоха един до друг в огромното пространство на Хиподрума — а божието слънце се извиси над горите и полята на изток от тройните стени на Сарантион и денят започна.

Плавт Боносус никога не беше искал да става сенатор. Назначението, в четиридесетата му година, дори го бе подразнило, още повече че наред с други неприятни неща съществуваше един безобразен остарял закон, според който сенаторите не можеха да налагат повече от шест процента лихва по заеми. Членове на Имената — аристократичните фамилии, вписани в Имперските архиви — можеха да налагат осем, а всеки друг, дори езичниците и киндатите, имаха право на десет. Числата, разбира се, се удвояваха за морско предприемачество, но само човек обладан от демон на лудостта би се осмелил да вложи пари в морска търговия за дванайсет процента. Боносус не беше чак луд, но напоследък наистина беше отчаян за деловите си начинания.

Сенатор на Сарантийската империя. То пък една чест! Дори перченето на жена му го дразнеше, толкова малко разбираше тя как стоят нещата. Сенатът правеше каквото му каже императорът или личните му съветници: ни по-малко, ни повече — определено не и повече. Не беше никакво място на власт или на някакъв подобаващ престиж. Можеше и да е бил някога, на запад, в най-ранните дни след основаването на Родиас, когато онзи могъщ град започнал да се разраства на своя хълм и горди, уверени мъже — макар и да са били езичници — обсъждали разгорещено най-добрите начини да се оформи властта и да се укрепят владенията. Но още когато Родиас в Батиара бил ядрото и огнището на разпростряла се по целия свят империя — преди четиристотин години, — сенатът там вече бил покорен инструмент на императорите в огромния им терасиран палат край реката.

Онези приказни дворцови градини сега бяха обрасли с бурени, засипани с отломки зидария, Великият палат бе опустошен и овъглен от пожар преди сто години. Скръбният повехнал Родиас сега бе дом на един немощен Върховен патриарх на Джад и на варвари завоеватели от североизток — антите, които според достоверните донесения, все още мажеха косите си с меча мас.

А сегашният Сенат тук в Сарантион — Новия Родиас — бе толкова кух и послушен, колкото някога в Западната империя. Възможно бе, мрачно помисли Боносус, докато се озърташе из Залата на сената с изкусната мозайка по пода и стените, виеща се и нагоре по малкия купол, същите тези диваци, опустошили някога Родиас — или други, по-лоши и от тях — скоро да направят същото и тук, където сега обитаваха императорите, след като Западът бе изгубен и потънал в разруха. Борбата за наследството на трона излага на голяма опасност всяка империя.

Апий беше властвал тридесет и шест години. Трудно беше да се повярва. Престарял, изтощен, поддържан през последните години със заклинанията на хейромантите си, той бе отказал да назове наследник, след като племенниците му се бяха провалили в изпитанието, което им бе устроил. Тримата вече не представляваха фактор — слепци не можеха да седят на Златния трон, нито видимо осакатени. Отрязаните носове и избодените очи гарантираха, че прокудените сестрини синове на Апий дори няма да бъдат обсъждани от сенаторите.

Боносус поклати глава, ядосан на самия себе си. Тръгнал бе по нишки на мисълта, допускащи, че от петдесетимата мъже в тази зала наистина се очаква да вземат решение. Всъщност те просто щяха да утвърдят резултата от интригите, вихрещи се в този момент в Имперския прецинкт. Канцеларът Гесий или Адраст, или Хиларин, архонтът на Имперската спалня, един от тях много скоро щеше да дойде и да ги уведоми какво трябва мъдро да решат. Преструвка, театрален фарс.

А Флавий Далейн се бе завърнал в Сарантион от фамилните си имения отвъд проливите на юг едва преди два дни. Съвсем навреме.

Боносус нямаше разпри с никого от рода Далейн, доколкото знаеше поне. Това беше добре. Не го интересуваха много, но това едва ли можеше да се нарече разпра между търговец със скромно родословие и най-богатата и знатна фамилия в империята.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътуване към Сарантион»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътуване към Сарантион» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пътуване към Сарантион»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътуване към Сарантион» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x