Гай Кей - Пътуване към Сарантион

Фотий се обърна. Чу маршовите стъпки, преди да види войниците, появили се като сенки от сенките през Бронзовата порта в западния край на площада.

Екскубиторите, стотици, въоръжени и с брони под златисто-червените туники, нахлуха във форума на Хиподрума от Имперския прецинкт. В този час гледката бе достатъчно необичайна и дори вдъхваше страх. Предната година бяха избухнали две малки безредици, когато по-бесните привърженици на двата цвята бяха стигнали до бой. Появили се бяха ножове и тояги и екскубиторите бяха повикани да помогнат на хората на градския префект да ги усмирят. Усмиряването от Имперската гвардия на Сарантион не беше вежлива процедура. И двата пъти след това по улиците бяха останали да лежат по двайсетина трупа.

— Святи Джад, пряпорците! — ахна някой и Фотий чак сега видя, че знамената на екскубиторите са сведени. Студен вятър сякаш лъхна в душата му, дошъл от ничия посока.

Императорът беше мъртъв!

Техният баща, възлюбленият от бога, ги беше напуснал. Сарантион беше осиротял, низвергнат, открит за врагове от изток и от север, и от запад, врагове злонамерени и безбожни. А след като императора на Джад го нямаше, кой знае какви демони или духове от полусвета можеше да се спуснат, за да развихрят своя бяс сред безпомощните смъртни люде? Затова ли беше видял онзи призрак? Помисли за нова чума, за война и за глад. Представи си детето си, как издъхва в ръцете му. Ужасът го събори на колене на калдъръма. Заплака за императора, когото нивга не беше виждал освен като далечна, обкръжена с аура свещена фигура в Императорската ложа на Хиподрума.

А после — обикновен човек, живеещ безхитростно дните си в света на смъртните хора — Фотий сандалджията осъзна, че надбягвания днес няма да има. Че самонадеяният му залог със стъкларя е анулиран. Наред с ужаса и скръбта лъч на облекчение го прониза като бляскаво копие слънчева светлина. Три надбягвания поред? Беше глупашки залог и добре че се бе отървал от него.

Мнозина от мъжете вече бяха на колене. Святият шут, зърнал удобна възможност в това, повиши укоризнения си глас — Фотий не можеше да го чуе през врявата, тъй че не разбра за какво точно витийства. Безбожие, разгул, раздвоено духовенство, следовници на Хеладикийската ерес. Обичайните литании. Един от екскубиторите отиде при него и му заговори кротко. Святият мъж го пренебрегна, както правеха обикновено всички като него. Но в следващия миг Фотий смаян видя как войникът го изпердаши по пищялките с дръжката на копието си. Дрипавият мъж нададе вик — по-скоро от изненада, отколкото от болка — и се смъкна смълчан на колене.

И тогава над риданията на множеството се извиси друг глас, строг и уверен, налагащ внимание. Помогна и това, че заговорилият беше на кон — единственият конник във форума.

— Чуйте ме! Никой тук не ще пострада, ако редът се съхрани — рече той. — Виждате знамената. Те казват всичко. Нашият славен император, превъзлюбленият на Джад, трижди въздигнатият негов наместник на земята, ни напусна, за да се присъедини към бога в слава зад слънцето. Днес не ще има колесници, но портите на Хиподрума ще се разтворят за вас, за да намерите там утеха, докато сенатът се събере, за да провъзгласи нашия нов император.

Мърморенето на площада се усили. Нямаше наследник — това всички го знаеха.

Още хора се стичаха от всички посоки на форума. Такава вест нямаше как да не се разнесе мигновено. Фотий си пое дъх, мъчеше се да надвие обзелата го отново паника. Императорът беше мъртъв. Сарантион нямаше император.

Конникът отново вдигна ръка за тишина. Седеше на коня изправен като копие, облечен също като своите войници. Само черният кон и сребърната ивица през туниката му бележеха ранга му. Никаква помпозност нямаше тук. Селяк от Тракезия, селски син, дошъл на юг като юноша, издигнал се с упорит труд и не малък кураж в битките. Всички знаеха историята му. Мъж сред мъжете, това бе думата за Валерий от Тракезия, архонта на екскубиторите.

И сега той каза:

— В храмовете и параклисите на Града ще има духовници, а други ще дойдат тук при вас, за да поведат траурните ритуали в Хиподрума под слънцето на Джад. — И направи знака на слънцето.

— Джад да ви пази, архонт Валерий! — извика някой. Мъжът на коня все едно не го чу. Грубоват и навъсен, тракезиецът никога не ухажваше тълпата, както правеха мнозина други в Имперския прецинкт. Екскубиторите му вършеха службата си ефикасно и без видимо пристрастие към една или друга партия дори когато понякога оставяха осакатени и убити след себе си. Еднакво се държаха и със Зелени, и със Сини, а понякога и с особи от висок ранг, защото мнозина от по-буйните привърженици бяха синове на аристокрацията. Никой не знаеше коя фракция предпочита Валерий или какви верски убеждения изповядва от разроилите се многобройни схизми на джадската вяра, макар и да съществуваха обичайните спекулации. Племенникът му беше патрон на Сините, това се знаеше, но фамилиите често биваха разделени между фракциите.