Гай Кей - Пътуване към Сарантион

Здесь есть возможность читать онлайн «Гай Кей - Пътуване към Сарантион» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Бард, Жанр: Альтернативная история, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътуване към Сарантион: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътуване към Сарантион»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Сарантион — огромен, великолепен и опасен
empty-line
3
empty-line
5 „«Пътуване към Сарантион» е сложно композиран завладяващ исторически роман… и затрогваща приказка. Прелестният прозаичен стил на Кай неизменно тече гладко и стига до удивително красиви дълбочини.“ „Омагьосваща приказка… главите текат устремно и се изгубваш в неописуемо изящни пасажи… Една от най-красиво написаните книги в жанра историческо фентъзи!“ „Кай се е заел с потенциално убийствената задача да създаде алтернативна история на Византия, Рим и упадъка и възхода на империи от нашия свят и да ги спои с фентъзи. Успехът е брилянтен; достоверният му и чудесно реализиран възглед за този свят не отстъпва на характерите, които сътворява, за да го насели“.

Пътуване към Сарантион — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътуване към Сарантион», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Не ги забелязаха обаче. След проточилото се мълчание Асторгус каза тихо:

— Онзи там. В ей онази група. Всички са Сини. Той не е. Не е Син. Знам го. Какво ли прави при тях?

Скорций, не че го интересуваше, се обърна и видя как някакъв мъж сбра длани пред устата си и извика силно и властно:

— Далейн на Златния трон! Сините за Флавий Далейн!

— О, боже — изпъшка Асторгус, Първият колесничар на Сините. — И тук ли? Колко умен, умен кучи син е.

Скорций представа нямаше за какво говори. Много, много по-късно, като събереше нещата ведно, щеше да разбере.

Фотий сандалджията вече от доста време току поглеждаше накриво гладко обръснатия мъж в съвършено огладената синя туника.

Застанал сред необичайно смесената тълпа симпатизанти на двете партии и граждани без явни предпочитания, Фотий обърса чело с влажния си ръкав и се постара да не обръща внимание на стичащата се по гърдите и гърба му пот. Туниката му беше зацапана и омачкана. Така беше и със зелената на Папио до него. Плешивата глава на стъкларя бе покрита с шапка, която можеше и да е била хубава някога, но сега, направо спаружена, само предизвикваше насмешки. Вече беше настанал жесток пек. Ветрецът беше замрял с изгрева на слънцето.

Едрият, твърде елегантен мъж го притесняваше. Стоеше самоуверено сред група сини симпатизанти, включително много от водачите, онези, които подхващаха хоровите възгласи, щом започнеха Процесиите и след победите. Но Фотий никога не го беше виждал, нито по трибуните на Сините, нито на пиршествата и церемониите.

Сръга импулсивно Папио и посочи непознатия:

— Познаваш ли го?

Папио прехапа горната си устна и примижа срещу светлината. После кимна и каза:

— От нашите е. Поне беше — миналата година.

Фотий изпита вътрешно тържество. И тъкмо се канеше да тръгне към синята група, когато мъжът, когото бе наблюдавал, вдигна ръце към устата си и високо извика името на Флавий Далейн, за да прогласи изключително добре познатия аристократ за император от името на Сините.

Нищо непривично нямаше в това, макар че не беше Син. Но когато след миг същият вик отекна от различни сектори на Хиподрума, от името на Зелените и пак на Сините, дори от по-малобройните цветове на Червени и Бели, а след това от името на една занаятчийска гилдия, и на друга, и на трета, Фотий вече се разсмя на глас.

— В името на Святия Джад! — горчиво възкликна Папио. — Тоя за глупаци ли ни мисли?

За фракциите техниката на „спонтанни възгласи“ не беше необичайна. Всъщност „официалният музикант“ на всеки цвят наред с всичко друго отговаряше за подбора и обучението на мъже да подхващат и разпространяват виковете в критични моменти в състезателния ден. Част от удоволствието да принадлежиш към фракция бе в това да чуваш как „Слава, слава на славните Сини“ или „Вечна победа на триумфатора Асторгус!“ отеква над Хиподрума в точно избрания миг, как могъщият вик полита от северните трибуни, покрай извивката в края и по другата страна, докато триумфиращият колесничар прави победния си кръг пред смълчаните, съкрушени от поражението Зелени.

— Сигурно — подхвърли кисело един мъж до Фотий. — Какво ли пък ще знаят Далейните за нас?

— Достойна фамилия са те — намеси се друг.

Фотий ги остави да спорят и тръгна към групата Сини. Пламнал беше от гняв. Спря и удари натрапника по рамото. Толкова отблизо усети миризмата му. Парфюм? Тук, на Хиподрума?

— В името на светлината на Джад, кой си ти? — попита го ядосано. — Не си Син! Как смееш да говориш от наше име?

Мъжът се обърна. Беше едър, но не дебел. Имаше странни светлозелени очи, които изгледаха Фотий, все едно е някакво насекомо, изпълзяло от стъкленица с вино. Фотий дори се зачуди, колкото и объркани да бяха мислите му, как е възможно нечия туника да е толкова чиста и огладена в такава утрин.

Всички млъкнаха. Гледаха Фотий и непознатия, който отвърна презрително:

— Ти да не си официалният архивар на Сините в Сарантион? Ха. Сигурно не можеш дори да четеш.

— Може и да не може — намеси се дръзко приближилият се Папио, — но ти носеше туника на Зелените миналата есен на пиршеството за края на сезона. Помня те. Дори тост вдигна. Беше пиян!

Мъжът явно като че ли приписа на Папио близко родство с пълзящата твар, каквато бе Фотий, и сбърчи нос.

— Да не би някой нов едикт да е забранил на хората да си сменят фракцията? Да не би да нямам право да се радвам и да празнувам победите на славния Аспортус?

— Кой? — рече Фотий.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътуване към Сарантион»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътуване към Сарантион» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пътуване към Сарантион»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътуване към Сарантион» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x