Стивен Бакстер - Окото на времето

Тя се изправи на пръсти и надзърна отблизо в сферата. Видя две очи, които се блещеха в нея.

Търсеща изсумтя и отскочи. Но летящата сфера не реагира и когато отново повдигна глава, тя разбра. Сферата връщаше отражението й, донякъде изкривено, защото тези очи бяха нейните, също както ги бе виждала в гладката повърхност на спокойна вода. От всички земни обитатели само нейният вид можеше да разпознава подобни отражения, защото само той имаше представа за собствено аз. Въпреки това й се струваше, че по някакъв начин сферата я наблюдава, че тя, сама по себе си, е едно Око.

Търсеща вдигна ръка, но дори когато се изправи на пръсти, пак не можеше да достигне сферата. Ако разполагаше с малко повече време, сигурно щеше да потърси нещо, на което да стъпи — голям камък или натрупани клони.

Но Вкопчващо изписка.

Търсеща се извърна и затича на четири крака още преди да осъзнае какво прави. Когато погледът й откри малкото, кръвта й се смрази.

Над него се бяха надвесили две същества. Приличаха на маймуни, но бяха изправени и по-високи. Имаха яркочервени гърди, сякаш бяха окъпани в кръв, а лицата им бяха плоски и лишени от окосмяване. И бяха хванали Вкопчващо. Бяха хвърлили върху него нещо, което наподобяваше лиани или тънки клони. Вкопчващо се бореше и ревеше, но двете същества го притискаха под лианите.

Търсеща се озъби, изръмжа и скочи.

Едно от червеногърдите същества я видя. Очите му се разшириха от изненада. То вдигна някаква пръчка и я хвърли във въздуха. Нещо невероятно твърдо я блъсна отстрани в главата. Търсеща усети, че вече не може да си контролира крайниците. Инерцията я отнесе право върху съществото и тя го повали на земята. Но пред очите й мигаха безброй звезди, а в устата си усещаше вкуса на кръв.

На хоризонта на изток се показа кипящ черен облак. Последва тътен на далечна гръмотевица и в небето блеснаха светкавици.

В момента на Хроносрива Бисиса Дът беше във въздуха.

Видимостта й, от задната част на кабината на вертолета, бе силно ограничена — което бе най-малкото странно, като се имаше предвид, че целта на полета бе да извършва наземно наблюдение. Щом Птичката се издигна, пред погледа й се разкриха двата реда сглобяеми хангари, подредени с изопачената склонност към геометрични фигури, която притежаваха умовете на военните. Базата на ООН бе построена тук преди близо три десетилетия и с течение на времето тези „временни“ постройки бяха придобили известна архитектурна значимост, а макадамовият път, който се виеше между тях, бе отъпкан и равен.

Птичката продължаваше да се издига и базата постепенно се превърна в неясно петно под камуфлажните мрежи, изгубена сред гигантската равнина. Земята тук бе безводна, почти лишена от растителност, ако се изключеха разпръснатите горички и петната от тъмнозелени шубраци, които стигаха чак до хоризонта. В далечината, окъпани в блестящото сияние на снеговете, издигаха величествена снага високи планини.

Птичката се люшна настрани и Бисиса бе отхвърлена към извитата стена на кабината.

Пилотът на Птичката Кейси Отик премести плавно ръчката и изравни полета. Сега Птичката се носеше в бръснещ полет над каменистата равнина. Той се извърна и й се ухили.

— Извинявай. Излезе вятър, въпреки че прогнозата бе за тихо време. Нали не се удари?

Гласът му бумтеше, усилен в слушалките.

— Чувствам се, сякаш седя на задния капак на шевролет.

Той пак се ухили и се видяха два реда равни зъби.

— Не е необходимо да викаш. Чувам те в слушалките. — Чукна с пръст по шлема. — Ра-ди-о! Не го ли ползвате в британската армия?

Вторият пилот Абдикадир Омар, изтегнал се на седалката до Кейси, поклати неодобрително глава.

Птичката беше наблюдателен вертолет със сферична прозрачна кабина. Беше разработена на основата на стар боен хеликоптер, свален от употреба през последното десетилетие на миналия век. В много по-спокойната 2037-а година на Птичката бяха поставяни съвсем мирни задачи: наблюдение, издирване и спасяване. Кабината бе пригодена за трима души — двама пилоти и трети: в случая Бисиса.

Кейси Отик управляваше машината небрежно, с една ръка. Бе старши подофицер, прехвърлен в ООН от ВВС и Космическите сили на САЩ, едър и наглед гаден. На синята му каска неуставно беше изрисувано американското знаме. Тъмният визьор скриваше по-голямата част от лицето му и Бисиса виждаше само квадратната му челюст.

— Виждам, че ме зяпаш зад визьора — подхвърли тя.