Сергей Лукяненко - Чернова

— А какъв е този Игор?

— Не му помня фамилията, само Игор… Едно такова чевръсто момче, работеше в нашата фирма, после премина при враговете… познаваш го! Той ти сглоби и ти инсталира компютъра!

— Този, който все се измъква от казармата? — усмихна се Котя. — Помня го. Имаш ли му телефонния номер?

— Батерията на мобилния ми падна.

— Ти „Нокия“ ли имаш? Вземи моето зарядно, те всичките са стандартни. После ще ти представя сметката за тока — изкикоти се Котя.

Извадих телефона и го включих да се зарежда — наистина беше удобно, че всички модели имаха едно и също гнездо за зарядното устройство. Порових се из списъка с телефоните.

— Ето го. И какво?

— Набирай.

Котя ми взе телефона и се наклони опасно назад на табуретката — впрочем при него всичко беше захванато за пода, гърбът му се опря в стената. Веднага възкликна бодро:

— Игор? Здрасти, драги. Котя се обажда. Този, на когото миналата година инсталира компютъра. Приятелят на Кирил.

Той ми намигна и аз започнах да развинтвам капачката на донесената от мен бутилка.

— Да, разбира се, късно е. Извинявай. Но въпросът е много важен и неотложен. Вчера беше ли у Кирил? Каква е тази „Служба за доставки Кики“? Не, не се интересувам. Имам обаче друг въпрос — той още ли живее в Медведково? Все си е там? По-рано не е бил там? Едностаен има, нали? Едностаен, казвам! Аха. В апартамента нямаше ли погром, ремонт, следи от пренасяне? Трябва си, много си трябва даже! Аха! А куче има ли? Страхотно куче, казваш? А то вчера не хапеше ли Кирил? Не, почти не съм пиян. Слушай, Игор, кажи на мацката си, че когато мъжете си говорят, не бива да им се пречи! Дори и ако е в леглото и те чака… Какво?

Котя безмълвно ми подаде слушалката. Поклати глава:

— Учиш младежта, учиш я… просвещаваш я сексуално… и те така или иначе не възпитават мацките! Да. Но както разбирам, имаш свидетел. Вчера все още си живял там. И кучето ти те е смятало за стопанин, а не за „трепереща твар“ 3 3 Цитат от „Престъпление и наказание“ на Достоевски; по този начин Расколников нарича нисшата категория хора. — Бел.прев. .

— Котя, ще ти намеря още десетина свидетели. Ромка Литвинов намина преди три дни, пихме по бира. А той често идва у нас. Още някой идва… Разбери, не съм се побъркал. В апартамента ми живее чужд човек. И всичко изглежда така, сякаш тя живее там отдавна.

— Казваш, мацката не е привлекателна? — попита небрежно Котя.

— Доста е далеч от „дама“.

— Какво ли не правят хората заради приятели — въздъхна Котя. — Къде работи?

— Каза на ченгето, че е продавачка на Черкизовския пазар… продава обувки…

— Някакъв ужас — въздъхна Котя. — Страх и ужас. Отдавна не съм прелъстявал продавачки. Но едни нови половинки няма да са ми излишни.

— Чудесно — казах. — Само че какво ще ни помогне това?

— Поне ще изясня коя е тя.

Не се съмнявах в способността на Котя да омае безцветната Наталия Иванова. И не изпитвах никаква жалост към аферистката. Но това не ми беше достатъчно.

— Добре. Благодаря. Но какво друго да направя, посъветвай ме? Може би да се обърна към пресата?

Котя изсумтя. Той имаше много лошо мнение за пресата.

— Утре сутринта няма да ходиш на работа. Е, ще се обадиш на шефа си, ще го помолиш за отпуска… И тръгваш по маршрута: отдел „Благоустройство“ — нотариус…

— Отдавна вече не е отдел благоустройство, а жилищен фонд…

— Все тая! Общо взето — обхождаш всички места, където може да има документи за съществуването ти в бившия ти апартамент.

— Ако кажеш още веднъж „бивш“, ще те фрасна — казах мрачно.

— Извинявай. В бъдещия. — Котя ловко отскочи от преднамерено бавния удар. — В настоящия, в настоящия… Общо взето, ще обиколиш навсякъде. Не забравяй и за телефонната централа.

— О, да — оживих се аз.

— А после, когато не намериш никъде документите си…

— Защо никъде? — Мигом изтрезнях.

— Кириле, ако се съди по размаха на аферата, с теб са се захванали сериозно. Не разбирам кой и защо, но би било глупаво да организират в апартамента ти скоростен ремонт и да правят фалшиви документи, без да са взели истинските. А незнайните ти врагове не са глупаци! И така, ти не намираш документите. След това отиваш при юрист. Добър. Ако имаш пари — при много добър, а не на обикновена юридическа консултация. Ако нямаш пари, мога да ти дам назаем… е, ако не повече, половин хилядарка със сигурност.

— Благодаря — казах. — Хубаво, пари ще се намерят. Имам половин хилядарка в картата, пък и родителите ми… общо взето, знам къде са им запасите.