Сергей Лукяненко - Чернова

Затова пък ще има какво да си спомням после!

Успокоявайки се с тези мисли, извадих от хладилника бутилка водка, пийнах сто грама с кренвиршите и я прибрах обратно. Не ми влизаше в плановете да се напивам сам, но виж, да се посъветвам с умен човек, докато оправдаваме някоя бутилка, да намаля стреса — това щеше да бъде съвсем на място.

Взех телефона и се излегнах на дивана. На кого да се натрапя или най-добре да повикам при себе си? Човек, разговорът с когото не би се изродил в пиянски дрънканици…

И в този момент телефонът сам иззвъня.

— Ало? — попитах недоверчиво. Не дай боже родителите ми да са решили да ми позвънят вкъщи и да са се натъкнали на тази… повлекана…

— Кирил? — разнесе се жизнерадостен глас. — Ох, намерих те. Мобилният ти е изключен, у вас Анка разправя, че вече не живееш там… Какво, съвсем ли си се побъркал, да й оставиш апартамента и да се изнесеш?

— Анка? — попитах, вдигайки слушалката. Мамка му. На мобилния ми явно му бе паднала батерията. А зарядното беше останало в апартамента…

— А кой друг? Някаква мацка…

За Котя всички жени на света се делят на две групи: „мацки“ и „дама“. Мацки — това са всички лица от женски пол. А дамата е жената, в която в момента е влюбен.

— Котя, стига си дрънкал — помолих го. — Тук стават такива неща, че имам нужда от съвета ти…

— А аз — от твоя! — каза радостно Котя. Той беше напълно равнодушен към котките, но кой знае защо не обичаше името си по паспорт Константин и още от дете с удоволствие отговаряше на Котя или Котенце. Обикновено лепят такива прякори на яки флегматични мъжаги, отнасяйки се към тях с ирония. А Котя беше нисък, хилав и страшно подвижен. Без да е Квазимодо, но и без да е Аполон, Котя все пак притежаваше прилична доза обаяние. Мнозина красавци, опитвайки се да свалят в комбина с него две девойки, със смайване се бяха убеждавали, че най-симпатичната неизменно предпочиташе Котя. „Може просто Котенце“ — казваше той с усмивка при запознаването, и кой знае защо, това не изглеждаше нито маниерно, нито фалшиво.

— Идвай — казах. — При нашите, нали още помниш адреса?

— Помня го. — Котя се поумърлуши. — Слушай, при мен е пожар, трябва да довърша една статия. Имам още два часа работа. Ела ти, а?

— А твоята дама няма ли да има нещо против? — попитах.

— Всички мацки са гадини — отбеляза тъжно Костя.

Ясно. Поредната дама беше преминала в категорията на мацките, без да успее да обвърже моя твърде подвижен приятел. А новата още не се беше появила.

— Ще дойда — въздъхнах. — Макар че отлепването от дивана…

— Имам хубав коняк — забърбори Котя. — Добър довод, а?

— О, по дяволите коняка ти… — въздъхнах. — Добре, сега ще дойда. Какво да донеса?

— Е, ти си умно момче — отвърна Котя. — Каквото и да е, само не мацки!

И ето че така се получи, че лишен от жилище, аз отидох да пиянствам с приятел. При нормалния руски вариант на развитие на събитията би било странно да се очаква нещо друго.

Котя живееше в просторен двустаен апартамент в стара сталинска кооперация на северозапад. В определени периоди жилището му беше чисто и подредено, но сега, при отсъствието на дама, апартаментът му постепенно се превръщаше в типичния за Котя разхвърлян бардак. Съдейки по прахта по первазите и неизчистената печка, Котя се беше разделил с поредната си любима преди не по-малко от седмица.

При появата ми Котя се откъсна от компютъра, остави на масата бутилка коняк — наистина приличен петгодишен „Арарат“ — и доволно потри ръце. Каза:

— Сега ще потръгне. Че без сто грама не мога да избутам разказа, а не пия сам.

Това беше обичайното му оправдание. Без сто грама не беше готов да преживее напускането на поредната дама, да допише разказ или да даде мъдър съвет. Впрочем той наистина никога не пиеше сам.

Сипахме си коняк. Котя ме погледна замислено. В главата ми се въртяха десетки въпроси, но зададох най-нелепия:

— Котя, а какво е това „повлекана“?

— Това ли искаше да узнаеш от мен? — Котя намести очилата си. Късогледството му беше доста умерено, но някой го беше убедил, че очилата му отиват. По принцип те наистина му отиваха, при това с очила Котя изглеждаше като типично умно еврейско момче, работещо „в сферата на културата“. Тоест като самия себе си. — Повлеканата, наивни мой приятелю, е проститутка от най-ниска класа. От ония по гарите, по магистралите… — Котя се намръщи. — И откровено казано, във всяка мацка се крие същата тази повлекана…

— Няма да пия за това — предупредих го.