Сергей Лукяненко - Чернова

— Добре. Юристът ще ти даде мъдри съвети. Аз през това време ще се опитам да се запозная с тази ма… — Котя положи усилия и изрече: — Дама. Едва ли очакват такъв ход.

— Те?

— Защо, тя да ти прилича на бог Шива? С единия си чифт ръце е лепила плочките, с втория — тапетите, а с третия е разстилала балатума? Определено искам да се запозная с шегобийката… Да! Относно удивителния ремонт — ще отидеш и в строителна фирма. Хубава фирма, сериозна. Опитай се да изглеждаш като побъркан пачкаджия. И ги попитай дали могат да направят ремонт на едностаен апартамент за осем часа. Изреждай точно нещата, които са променени в апартамента ти. Кажи, че искаш да направиш изненада на жена си… Каква ти жена, нямаш халка… Приятелката. Или кажи нещо друго. Не, с приятелката ще е най-правдоподобно. Много е важно какво ще кажат те…

Котя се оживяваше пред очите ми. И вината явно не беше в коняка, а в ситуацията, в която бях затънал. Винаги е така в живота — проблемите ти развличат дори и най-добрите ти приятели!

— Миналата година си сменях клозетната чиния — разказваше той. — Аз такова… строших я от глупост… Намерих добър майстор, трезвеник, възрастен. Нали така е в санитарната техника?

За всеки случай кимнах неопределено.

— Трябва да имаш опит! Опитът е главното — заяви Котя. — Та старият опитен майстор се занимава целия ден. От осем сутринта до десет часа вечерта. Аз се измъчих, и той самият страдаше… добрите майстори имат такъв обичай — докато не приключат с монтирането на клозетната чиния, не се ходи до тоалетна. Затова пък после е тяхно право и задължение да я употребят по пълната програма… Четиринайсет часа! За една клозетна чиния! А при теб — целият ремонт за осем…

Котя извади от кухненския шкаф цигари и пепелник. Аз кимнах, макар че пушех толкова рядко, колкото и той. Котя не намери кибрит, така че си запалихме от газовия котлон с електронно запалване.

— Как строши клозетната чиния?

— Казвам ти — от глупост. Нали знаеш, има едни такива китайски пиратки, малки като клечки. Палиш, хвърляш — тя се взривява. По Нова година децата гърмят с тях по улиците…

— И?

— През лятото ходих на плаж с приятели. Беше ми се залежала една кутия от тези пиратки и започнах да ги хвърлям във водата. Те не гаснеха, а се взривяваха под водата… някак забавно. Приятелите ми много се веселиха. Прибрах се вкъщи и реших да покажа на една дама, че тези пиратки продължават да горят във водата. Няма да взема да пълня ваната, нали? Хвърлих една в клозетната чиния… добре че затворих вратата. Тряс — и клозетната чиния стана на парчета. Само тръбата стърчи…

— Хидродинамичен удар — казах. — Взрив в течна среда в затворено пространство. Трябвало е да помислиш.

Котя не взе да спори. Въздъхна, дръпна си от цигарата и каза:

— Още нещо… Много ме вълнува кучето ти. Крайно ме вълнува.

— И ченгето каза същото…

— Прав е бил. Стените могат да се пребоядисат. Хората могат да излъжат. Но кучето никога няма да те предаде…

Той пуши мълчаливо известно време. После с удоволствие повтори:

— Хората могат да излъжат. Но кучето никога няма да те предаде… Трябва да го вкарам в някой разказ за зоофили.

— Ти си мръсна гад — казах. — Със сигурност ще станеш писател. Правиш сюжети от хорските беди!

— Не от хорските беди, а от собствените си сполучливи фрази — възрази Котя. — Това е всичко засега. Ще мисля още, но не мога да те посъветвам нищо друго. Разкажи по-добре какво стана между теб и Анка?

— Нищо. Тя иска стабилност, сигурност. Накратко — халка на пръста.

— А ти си против? Време ти е да улегнеш. Четвърт век вече си на бял свят, а още се мотаеш като мениджър на търговска фирма, продаваш компютърна техника… Работа ли е това? Все едно да кажа: „Аз работя в ОТК, надувам презервативи!“. Трябват ти хубава работа, вярна жена, някакво там дете…

Опулих се.

— Шегувам се, шегувам се — промърмори Котя. — Няма да взема да те уча. Все пак жалко, че сте се разделили с Анка, тя ми харесваше.

Изглежда, не се шегуваше. Замислих се и сипах коняк в чашите.

— И на мен ми е жал, Котя. Но така се получи.

— Анка ще ти бъде ли свидетел, ако се наложи?

— Да — изстрелях уверено. — Ние, общо взето, не сме се карали, разделихме се интелигентно.

— Точно когато се разделят интелигенти, започват големите свади. Нито един санитарен техник не би направил подобна глупост.

— Харесал си си ги тези санитарни техници… — промърморих. — По-добре наливай…

Поседяхме още два часа. Слава Богу, не се стигна до третата бутилка. Но и към края на втората доста се бяхме развеселили. Произшествието с апартамента окончателно се превърна в приключение. Котя разказа историята на свой далечен роднина, който чрез хитри размени, разводи и раздели беше превърнал две гарсониери в противоположните краища на Москва в четиристаен „почти в центъра“. Историята, кой знае защо, ни се стори много смешна, ние се кикотехме на глас, и даже когато Котя съобщи, че в резултат на свръхнапрежение на силите роднината му получил инфаркт, жена му го напуснала и сега като глупак седи сам в големия си апартамент, болен и никому ненужен, това не ни огорчи.