Харуки Мураками - 1Q84 (Книга втора)

— Ти откъде знаеш толкова за старовремския джаз — попита я веднъж Тенго.

— Имам много минали животи, за които изобщо не си чувал — минали животи, които никой по никакъв начин не може да промени — отвърна му тя, докато масажираше нежно с длан торбичката с тестисите му.

След като приключи със сутрешното писане, Тенго се разходи до метрото и си купи вестник. Отнесе го в едно близко кафене, където си поръча от „сутрешния им комплект“ — препечени филийки с масло и твърдо сварено яйце. Докато чакаше храната, пиеше кафе и взе да преглежда вестника. Както бе предугадил Комацу, на културната страница имаше и материал за Фука Ери — дребен наистина, над реклама за автомобилите „Мицубиши“, — озаглавен „Популярна писателка гимназистка бяга?“.

Обявена е за изчезнала Фука-Ери (псевдоним на 17-годишната Ерико Фукада) — автор на сегашния бестселър „Въздушната какавида“. Според настойника й, културния антрополог Такаюки Ебисуно (63), който е подал искането за издирването й в полицейското управление на град Оме, от 27 юни вечерта Ерико не се била появявала нито у дома си в Оме, нито в токийския си апартамент. В разговор по телефона с наш репортер г-н Ебисуно заяви, че когато за последен път видял Ерико, тя била в обичайното си добро настроение, така че нямал представа за какво може да й е да се крие; че нито веднъж не била отсъствала от дома без разрешение и че много се притеснявал да не й се е случило нещо лошо.

Редакторът в издателство Юджи Комацу, отговарящ за „Въздушната какавида“, заяви: „Книгата вече шеста поредна седмица е на върха на бестселърите и се радва на огромно внимание, макар самата г-ца Фукада да не желае да има обществени изяви. Нашата компания засега не е успяла да установи дали сегашното й отсъствие има нещо общо с отношението й по въпроса. Макар и млада, г-ца Фукада е автор с безкраен талант, от който може много да се очаква в бъдеще. Надяваме се най-скоро да я видим отново в цветущо здраве“. Полицията продължава да разследва няколко версии по случая.

Явно засега, вестниците не са в състояние да съобщят нищо друго, заключи Тенго. Ако третират по-сензационно случая, а тя вземе, че се появи след два дни ни лук яла, ни лук мирисала, вдигналият врявата репортер ще бъде посрамен, а и самият вестник ще се изложи. Същото се отнасяше и за полицията. Така че и двете институции просто излизаха с кратки, неутрални мнения, приличащи на метеорологични сонди, които да определят накъде духа вятърът. Но надушеха ли я седмичните списания и телевизията, новината щеше да гръмне. Добре, че дотогава оставаха още няколко дни.

Рано или късно обаче нещата щяха да се нагреят. Сензацията бе неизбежна. В целия свят имаше вероятно не повече от четирима души, които знаеха, че не е отвлечена, а сама се е скрила някъде: Фука-Ери, естествено, бе едната, а Тенго бе вторият; професор Ебисуно и дъщеря му Адзами нямаше начин да не знаят. Но нямаше друга душа, която дори да подозира, че отсъствието й бе предназначено просто за вдигане на шум и привличане на общественото внимание.

Лошото бе, че Тенго не можеше да реши дали собственото му познаване на истината е за добро, или за лошо. От една страна, бе много хубаво: поне не му се налагаше да се притеснява за добруването на Фука-Ери. Знаеше, че е в безопасност. Но в същото време му беше и ясно, че и самият той е забъркан в този сложен заговор. И че професор Ебисуно го използваше за лост, с който да вдигне зловещата скала̀, за да може слънчевите лъчи да проникнат под нея. После да изчака да види какво ще излезе изпод скалата. А Тенго бе принуден през цялото време да стои до него. Не че Тенго се вълнуваше какво ще изпълзи отдолу. Би предпочел да не го види. Неминуемо щеше да му донесе още куп неприятности. Но отсега усещаше, че няма друг избор, освен да гледа и той.

Изяде филийките и яйцето, допи кафето си, остави смачкания вестник на масата и излезе от кафенето. Върна се в квартирата, изми си зъбите, взе си душ и се приготви да върви в школата.

През обедната му почивка се появи неочакван посетител. Тенго тъкмо бе свършил сутрешните си часове и бе седнал в учителската стая да прегледа някои от вестниците, когато дойде секретарката на директора да съобщи, че го търсят. Секретарката бе способна жена, една година по-възрастна от Тенго, и въпреки скромната си титла всъщност въртеше изцяло административните дела в школата. Лицето й бе прекалено нестандартно, за да я нарече човек „хубава“, но имаше стройно тяло и прекрасен вкус по отношение на облеклото.