Харуки Мураками: 1Q84 (Книга втора)

— Готова ли си да се погрижиш за този човек? — попита вдовицата Аомаме.

— Напълно готова — потвърди Аомаме.

— Никак няма да ти е лесно — каза вдовицата. — Поначало задачите, които ти възлагам, никак не са леки. Но тази е нещо съвсем изключително. Ще направим цялата необходима предварителна подготовка, но никак не съм убедена, че ще сме в състояние да гарантираме сигурността ти. Рискът вероятно ще е по-висок от всеки друг път.

— Разбирам.

— Както и друг път съм ти казвала, предпочитам да не те пращам в опасни ситуации, но най-честно ти заявявам — този път изборът ни е ограничен.

— Не възразявам — рече Аомаме. — Не можем да оставим този човек жив на този свят.

Вдовицата вдигна своята чашка и плъзна част от шерито по езика си. После пак се загледа за известно време в златните рибки.

— Открай време обичам шери със стайна температура в летния следобед. Не съм почитателка на ледените напитки в горещ ден. Като си пийна малко шери и после си полегна, заспивам, без да се усетя. Докато се събудя, жегата поне отчасти си е отишла. Така ми се ще и да умра — да си пийна мъничко шери в някой летен следобед, да се опъна на дивана, да заспя и повече да не се събудя.

И Аомаме вдигна чашката си и отпи. Не беше любителка на шерито, но категорично изпитваше нужда да пийне нещо. Този път, за разлика от студения чай, успя да усети вкуса на напитката. Алкохолът прободе езика й.

— Искам да ми кажеш истината — рече вдовицата. — Боиш ли се от смъртта?

Аомаме не се замисли и за миг:

— Не особено. Повече ме е страх от това да живея като себе си.

По лицето на вдовицата премина лека усмивка, която като че малко я съживи. Цветът се позавърна в устните й. Или разговорът с Аомаме и беше помогнал, или глътката шери.

— Доколкото си спомням, спомена, че си влюбена в един определен човек.

— Вярно е, но шансовете ми да бъда с него се доближават безкрайно към нула. Така че, дори ако загина, загубата също ще се доближи безкрайно към нулата.

— Има ли конкретна причина, която те кара да мислиш, че вероятно никога няма да се събереш с него? — присви очи вдовицата.

— Нищо особено — отвърна Аомаме, — освен факта, че аз съм си аз.

— И никакви намерения ли нямаш да поемеш инициативата за сближаване с него?

Аомаме завъртя глава:

— За мен най-важен е фактът, че го желая с цялото си сърце.

Вдовицата задържа дълго погледа си върху Аомаме в израз на явен възторг.

— И ти си съвсем наясно с чувствата си, като гледам.

— Така ми се наложи — отговори Аомаме, след като изпълни движенията с поднасянето на чашката към устните. — Нямах право на избор.

За известно време в стаята се възцари тишина. Лилиите си останаха с провиснали глави, а златните рибки продължаваха да плуват в пречупената лятна слънчева светлина.

— Ще можем да подредим нещата така, че да останеш насаме с Вожда — каза вдовицата. Няма да стане нито лесно, нито бързо, но все пак е в рамките на възможностите ми. От теб се иска само да направиш онова, което правиш всеки път. Само че след този случай ще трябва да изчезнеш. Да си направиш пластична операция. Да напуснеш работа и да заминеш някъде далече. Да си смениш името. Да се откажеш от всичко, което притежаваш. Да станеш друг човек. Естествено, ще получиш съответното възнаграждение. За всичко останало ще отговарям аз. Това смущава ли те?

— Както вече казах, нямам какво да губя — отвърна Аомаме. — Нищо няма значение за мен: нито работата ми, нито името ми, нито животът ми в Токио. Така че нищо не ме възпира.

— А лицето ти? Нима нямаш нищо против и то да се смени?

— За хубаво ли ще е?

— Ако желаеш, и това можем да уредим — отговори сериозно вдовицата. — Можем да ти осигурим лице по желание — в определени граници, разбира се.

— Като сме започнали, май предпочитам да ми уголемят бюста.

— Хубава идея — кимна вдовицата. — С маскировъчна цел, имам предвид.

— Шегувах се — каза Аомаме и смекчи изражението си. — Не че изпитвам някаква гордост от тях, но нямам нищо против гърдите ми да си останат такива, каквито са. Поне са леки и лесно се носят. Да не говорим какъв ужас ще е да се обзавеждам наново със сутиени.

— Няма страшно. Ще ти купя толкова сутиени, колкото ти трябват.

— Не, не. Аз и за това се шегувах.

Тук вдовицата се засмя:

— Извинявай. Не съм свикнала да чувам шеги от теб.

— Не възразявам против пластичната операция — каза Аомаме. Никога не ми се е приисквало да си правя такава, но пък и нямам причини да я отбягвам. Никога не съм харесвала истински лицето си, нито си имам някого, който наистина да го харесва.