Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Приликата между тези звезди и неговата не можеше да е случайна. Някои от неговите копия бяха стигнали до извода каква е звездата му, за да предприемат систематична акция за разпрашаване на звезди от този тип. Нечий търсещ огън беше насочен специално към него .

Уон-Ту винаги можеше да напусне звездата и да се премести на друга. Можеше да избере такава, която да не прилича на тази; може би някое малко червено джудже или едно от онези неща с кратък живот от вида Уолф-Райет. Никоя от двете не беше привлекателна за постоянен дом — звездата джудже беше твърде ограничаваща, а огромната млада звезда — твърде нестабилна. Но точно поради тази причина никой не би го търсил там.

Но… отиването там! Това беше проблемът! Това означаваше излизане от скривалището на звездата и излитането му като чиста форма на енергия — гол и незащитен в междузвездната пустота. Опасността нямаше да трае дълго. Той не можеше лесно да бъде открит. Имаше голям шанс да успее да извърши пътуването и безопасно да се скрие преди някое от неговите деца да открие присъствието му. Той изчисли шансовете за оцеляване на най-малко сто към едно.

Рискът беше твърде голям, за да го приеме. Особено след като все още имаше някои добре подготвени номера.

Известно време Уон-Ту беше доста зает. Правеше си друго копие.

Беше сигурен, че практиката води до съвършенство. Този път щеше да направи точно личността, която желаеше, без никакви възможни опасни черти. И без някои спомени, които грижливо щеше да изреже — това копие не биваше да му създава никакви проблеми.

За да направи това, Уон-Ту трябваше да проучи внимателно всяка част от своите памети. Да копира една схема тук, да махне друга там; приличаше много на компютърен специалист на Земята, който се опитва да пригоди една програма за, да речем, контрол на въздушния трафик, та да служи за защита от балистични ракети. Това му отне много време, защото в паметта му имаше неща от милиарди години и през цялото това време Уон-Ту не бе могъл да си позволи изобщо никакви прекъсвания. Затова той изключи повечето от сканиращите си системи, изключи звука на алармените системи, които го предупреждаваха за опасност от страна на неговите роднини, изключи дори връзката с копието си на планетата Небо. (Както се оказа по-късно, в някои отношения това беше много лошо, но Уон-Ту не го знаеше.) Той се посвети изцяло на конструиране на ново копие и когато плановете бяха изпълнени, го активира с гордост и надежда.

Новото копие се размърда и се огледа.

— Кой си ти? — попита то. И почти в същия момент добави: — И което е по-важно, кой съм аз?

— Аз съм Уон-Ту, когото ти обичаш и на когото желаеш всичко добро — отговори Уон-Ту. — Твоето име също е Уон-Ту.

— Но не можем и двамата да имаме едно и също име! Нали?

— Въпреки това имаме — каза Уон-Ту. — Разбира се, само между нас двамата ти трябва да имаш друго име, иначе ще е доста объркващо, нали? Така че само между нас двамата… чакай да помисля… да, мисля, че можем да те наречем Травълър 35 35 Traveler (англ.) — пътешественик. — Б.пр. .

— Не е подходящо име — оплака се копието. — Това означава ли, че ще трябва да отида някъде?

Много си умен — каза гордо Уон-Ту. — Да. Ти ще напуснеш тази звезда и ще се установиш на друга, далеч.

— Защо?

— Защото никоя звезда не е достатъчно голяма за двама като нас — обясни Уон-Ту. — Не ти ли е тясно? На мен ми е. И двамата ще сме много по-щастливи, когато си имаш своя звезда.

Травълър помисли върху това известно време, после каза:

— Изобщо не се чувствам щастлив. Чувствам се объркан Защо е така, Уон-Ту? Защо не си спомням поради каква причина ме създаде?

— Още си много млад — отвърна бързо Уон-Ту. — И все още се учиш. Но за да се развиеш правилно, ще трябва да отидеш на своя собствена звезда и ще го направиш още сега.

— Така ли? — проплака копието. — Но, Уон-Ту, там ще бъда самотен.

— Съвсем не! — извика Уон-Ту. — Точно това е най-хубавото, Травълър! Виж, щом излезеш оттук, ти ще активираш комуникационните си системи… знаеш ли къде са!

— Да — отговори след момент копието. — Намерих ги. Да го направя ли сега?

— Не, не! — извика Уон-Ту. — Не сега ! Когато си далеч . Ще извикаш всичките си нови приятели, които очакват да те срещнат. Хейг-тик и Пукети, и Мром. Просто ще им кажеш: „Ало, обажда се Уон-Ту.“

— Това ли е всичко, което трябва да кажа? — попита подозрително копието.

— Не — благоразумно отвърна Уон-Ту. — Ще искаш да им кажеш също и къде точно се намираш. Тази информация ще намериш като погледнеш в паметите си. И тогава… това е най-важната част, Травълър… тогава ще забравиш за моето съществуване. Ти ще бъдеш Уон-Ту.