Тимъти Зан - Ангелиада

— Щеше да отнеме само петнадесет часа, ако бяхте приели препоръката още когато ви я дадох за първи път — студено отбеляза Телторст. — А ако бяхте наредили сглобяването да започне още в началото, щеше да отнеме не повече от седмица. Мислех, че за военен като вас не е естествено да поема риска да се забави — още повече ако е бил предупреден предварително.

— Това е загуба на време — изръмжа Леши. — На време, гориво и усилия. Каква е ползата да местим катапулта по-близо до планета, която никога няма да бъде усвоена?

Усети как Телторст поклати глава в тъмнината. С презрителна физиономия, без съмнение.

— Господин комодор, вие продължавате да смятате, че колонизацията е единственото практическо приложение на една планета. — Тонът на Адютора точно съответстваше на предполагаемото му изражение. — С готовност признавам, че мястото е може би твърде мрачно и студено за вкуса на повечето хора. Все пак искам да ви припомня, че колонията на Нифълхайм съществува вече почти петнадесет години при по-сурови условия.

Леши си позволи да свие устни. Нифълхайм.

— Е, ако смятате, че това е печелившо развитие…

— Те построиха екстрактор, рафинерия и линеен ускорител преди да се откажат — безцеремонно го прекъсна Телторст. — Металът, който получи Мирът, струва повече, отколкото разходите по основаването на колонията. Но както и да е, въпросът не е там. Пробите показаха, че металите на повърхността са повече от достатъчни да покрият цената на времето и горивото, за които сте толкова загрижен.

— А по какъв точно начин ще оцените усилията на хората ми? — настоя Леши. — Или морала им, когато им кажа, че са се блъскали напразно и ще трябва да започнат всичко отначало?

— Моралът не е моя грижа, комодор — рязко рече Телторст. — Парите обаче са. Това е чудовищно грамаден кораб, който поглъща солидна част от военния бюджет само за да се поддържа в работещо състояние. От него се очаква да покрие разходите — подобно на всяко друго нещо във вселената.

— Ще ви поднесем Емпирей — не му остана длъжен Леши. — Това не е ли достатъчна отплата?

— Може би. Ако ме убедите, че ще получим целия съюз непокътнат. Но вие сам отбелязахте, че няма такива гаранции.

Леши го погледна с неприятното усещане, че нещо го стяга за гърлото.

— Това ли било? Симулацията с ядрено оръжие на Лорелей?

— Както и симулациите на планетарните бомбардировки, които провеждате оттогава — каза Телторст. — И не си правете труда да отричате. Може и да не съм военен, но зная как да съм в течение със ставащото около мен.

— Не го отричам — изръмжа Леши. Вече наистина се беше ядосал. — Наше задължение, господин Телторст, е да сме подготвени за всичко, което може да се случи в тази операция. Всичко . Включително и бомбардировки от космоса, ако е необходимо.

— Няма да е необходимо. — Гласът на Телторст бе мек, но категоричен. — Ще изтегля „Комитаджи“ и ще изчакам нова възможност преди да сте успели да го унищожите.

— Вие ли?

— Да, комодор. Вие и този кораб сте отговорни пред Висшия сенат… а точно в момента, що се отнася до вас, аз съм Висшият сенат.

— Не мога да го приема. Може и да представлявате сената, но тук нямате никаква власт. Това е моят кораб и аз съм човекът, който дава заповеди.

Леши млъкна и в стаята се възцари тишина.

— Знаете ли, комодор, започвате да ме притеснявате най-сетне проговори Телторст. — Вие и вашите военни приятелчета. Поискахте от Мира пари за Коста и неговата скъпоструваща детективска разходка и ги получихте. Поискахте да рискувате „Комитаджи“, за да го доставите ни място, и получихте и това. След това пожелахте да рискувате други три военни кораба за довършване на изучаването на Лорелей и получихте дори това . Сега се инатите за няколко дни и малко допълнителни усилия, необходими за улесняването на едно бъдещо усвояване на тази система. При това само защото съм го поискал аз.

— Емпирей е опасност за Мира — твърдо отговори Леши. — Вие самият го казвахте неведнъж. Под влияние или не, хората там не са глупаци и със сигурност вече знаят, че планираме по-мащабна операция срещу тях. И всеки час, който губим тук, е в тяхна полза.

— Говорим само за няколко дни, комодор — напомни му Телторст. — Не за година или месец. Какво значение могат да имат няколко дни?

— Срещу неизвестен противник? — контрира Леши. — Няколко часа могат да са решаващи за победата или поражението. Понякога дори и по-малко.