Тимъти Зан - Ангелиада

— И, разбира се, обещавате да не ме натопите — изсъска Чандрис, въпреки че отново потрепери. За втори и пътт Ханан споменаваше бягство. Може би знаеха за нея повече, отколкото показваха? — Това вече съм го чувала.

Орнина изправи рамене и изведнъж сякаш порасна.

— Е, в такъв случай явно ти остава само една възможност. — Тя разпери ръце и тръгна към нея.

Направи цели три крачки преди Чандрис да дойде на себе си от неочаквания обрат.

— Стой! — извика тя и заплашително размаха фенерчето. — Спри или ще те изгоря, не се шегувам!

Орнина дори не забави крачка.

— Спокойно — каза тя. — Няма да ти направим нищо лошо. А и ти не искаш да ни нараниш.

— Спри… — Дори в собствените ѝ уши това ѝ прозвучи по-скоро като молба, отколкото като заповед. — Спри, или ще те убия. Кълна се, ще те убия!

— Ти не си убийца — твърдо каза Орнина. После посегна и взе фенерчето. Ръцете на Чандрис внезапно отказаха да я слушат.

Чандрис пое дъх. Трепереше. Внезапно всичко стана празно. Всичко свърши… и едва сега видя капана. Нещо в стаята — наркотик или приспивателен газ — я бе извадило от релси. А целият разговор само целеше печелене на време — точно както си беше помислила.

— И сега какво? — горчиво попита тя. — Ще ме оставите на големия паяк или ще лежа вързана, докато стигнем Сераф?

— Защо всичко трябва да е толкова сложно? — въздъхна Ханан. След това отново погледна към Чандрис. — Радвам се да разбера, че имаме поне малък напредък. Да смятаме ли, че си се отказала да ни убиваш и да крадеш „Газела“?

— Ама наистина сте невъзможни — изсумтя Чандрис.

— Благодаря. — Ханан се поклони. — Освен това съм уморен и ужасно гладен. Така че не можем ли да смятаме въпроса за решен?

Чандрис го зяпна, после погледна към Орнина.

— Говорели сте сериозно — чу се да казва. — Наистина сте говорели сериозно.

— Съвсем сериозно. — Ханан кимна.

Чандрис тръсна глава.

— Вие сте луди! И двамата. Абсолютно луди.

— Защо? — попита Орнина. — Защото предлагаме работа на човек, който наистина се нуждае от такава?

— Аз си имам работа — рязко каза Чандрис. Нереалността на думите ѝ сякаш я зашлеви през лицето. — Аз крада от хората. И понякога дори ги убивам.

Орнина вдигна вежди и съвсем леко повдигна фенерчето.

— Е, поне заплашвам, че ще ги убия — промърмори Чандрис.

— Можеш да го наречеш промяна на кариерата предложи Ханан. — В предишната няма кой знае колко бъдеще, нали?

Зави ѝ се свят. Беше прекадено хубаво, за да е истина…

Да. Прекадено хубаво беше, за да е истина.

— Може и да няма голямо бъдеще в прецакванията — изръмжа тя. — Но поне не ми се налага да работя като луда.

— Луд? Аз? — Лицето на Ханан изразяваше неподправена обида.

— Стига, Ханан — обади се Орнина. — И защо мислиш, че сме луди, Чандрис?

— Не можеш да си нормален и да предлагаш работа на някой, който току-що те е заплашил с убийство.

Ханан поклати глава.

— А, егоцентризмът на младостта. — Погледът му стана сериозен. — Да не си мислиш, че си първата, направила подобен опит?

— Какво искаш да кажеш?

— Иска да каже, че за последните четири години ти си шестият човек, който идва на борда на „Газела“ с намерение да открадне ангел — спокойно отговори Орнина.

Преди час Чандрис би се изсмяла на самата идея, че двамата тлъсти задници са се справили с петима решени на всичко крадци. Но сега дори не си помисли да не повярва.

— Какво стана с тях?

— Двама приеха предложението ни — каза Орнина. — Останаха на борда за по няколко месеца, докато си намерят по-добра работа. Другите трима изчезнаха в мига, когато кацнахме на Сераф.

— Един от тях обаче също си намери почтена работа — допълни Ханан. — Преди две седмици получихме писмо от него.

— Разбираш ли, това е основният недостатък на цялата идея да крадеш ангели — продължи Орнина. — Ангелите те променят. Познавам хора, които не вярваха в това и мислеха, че цялата ангелска програма е някаква огромна игра на „Гейбриъл“ и Върховния сенат. Но те наистина действат. — Тя посочи фенерчето. — И ти си живо доказателство на това.

Чандрис погледна масивната кутия зад себе си. Побиха я тръпки. Беше се намирала в близост до ангела само десетина минути…

Ханан сякаш прочете мислите ѝ.

— Наистина действат бързо, но не чак толкова — увери я той. — Необходими са няколко часа непосредствен контакт преди вродените криминални наклонности да започнат да проявяват някакви признаци на отслабване.