Тимъти Зан - Ангелиада

Чандрис го гледаше… и внезапно ѝ стана ясно.

— Имате друг ангел на кораба.

— Нали ти казах, че си умна — кимна Ханан. — Да, открихме го преди шест години. Вторият за онова пътуване — подобни неща не се случват почти никога.

— Защо не сте го предали?

Ханан сви рамене.

— Почти щяхме да го направим. Мислехме да отидем някъде на почивка или да обновим част от оборудването си. Но после си помислихме за експедициите до Ангелиада, от които се връщахме с празни ръце, и решихме да го задържим. Но стана така, че… — той погледна Орнина и отново сви рамене, — че не ни се наложи да го използваме.

— Освен това, ако го бяхте продали, нямаше да си помислите да допускате навлеци като мен в кораба си.

Орнина се усмихна.

— Някой да ти е казвал, че в теб има цинична жилка, Чандрис?

— А някой да ви е казвал на вас , че сте двойка наивници? — контрира Чандрис.

— Много пъти — кимна Ханан. — Предимно останалите ловци. Но те и преди си мислеха, че съм луд, така че нещата не се промениха кой знае колко.

— Ако искаш, изчакай, докато се върнем на Сераф, и тогава реши — каза Орнина.

Чандрис поклати глава.

— Не. — И пое дълбоко дъх. — Вече реших. Ако наистина ме искате… ще остана. Поне за малко.

— Чудесно — усмихна се Орнина. Съвсем искрена усмивка, без никакъв намек за милосърдие или снизхождение, които Чандрис мразеше толкова много.

— Наистина чудесно — съгласи се Ханан. — Е, мога ли вече да си изям вечерята?

— Да, можеш да си изядеш вечерята — каза Орнина с онзи тон на пресилено търпение, който ѝ отиваше толкова много. — Веднага след като зададеш курса на автопилота и ние с Чандрис оправим кухнята. — Тя я погледна и леко наведе глава настрани. — Или искаш да те наричаме по някакъв друг начин?

— Не — поклати глава Чандрис. — Това е истинското ми име.

— Добре тогава, Чандрис. Както казах, на един ловен кораб има предостатъчно работа. Да се заемаме с нея.

В края на краищата, мислеше си Чандрис, докато вървеше след Орнина към кухнята, засега нямаше къде да отиде. Можеше поне да се крие тук известно време, докато намери нещо по-добро.

А и ако напуснеше още сега, никога нямаше да узнае каква точно е скритата изгода от всичко това. Налагаше се да повиси тук. Най-малкото от любопитство.

Вратата в другия край на стаята се отвори.

— Господин комодор? — чу се до болка познатият глас в тъмнината.

Комодор Леши въздъхна.

— Влезте, господин Телторст.

— Благодаря. — Вратата се затвори и Адюторът пристъпи напред. Фигурата му едва се виждаше на светлината на звездите, блещукащи под него.

— Страхотна гледка — отбеляза Телторст. — Що за място е това?

— Визуален командно-оперативен център. — Леши използва официалното название на помещението. Разбира се, никой на кораба не използваше подобни названия. Помпозните официални названия бяха запазени за също така помпозни официални посетители.

— А. — Телторст седна в едно кресло до Леши. — Военен еквивалент на наблюдателница, ако не греша. Сигурно е трудно да свикнеш с това въртене.

— Не чак толкова. — Леши отпи от чая си. — Има ли някакъв конкретен повод за посещението ви?

— Всъщност да — каза Телторст. — Разбрах, че днес следобед е пристигнала куриерска капсула от Сцинтара.

— Пристигна в системата — отговори Леши. — Само че от другата страна на слънцето, така че разполагаме единствено с дистанционно свалените данни.

— Защо не съм получил копие?

— Сигналът беше доста замърсен. Декомпресирахме го, но се наложи да го прекараме през филтри, за да изчистим външния шум. Иначе е почти невъзможно да се разчете.

— Благодарен съм, че така сте се загрижили за очите ми — сухо каза Адюторът. — Да смятам ли, че няма да го видя, докато не изпратите техниците си навън?

— Леши събра кураж. Моментът бе настъпил.

— Вече видях филтрираната версия — каза той. — В съобщението няма заповеди, които да се отнасят до вас.

— Заповеди — не — съгласи се Телторст. — Но на вас ви е възложено да приемате моите препоръки.

Леши впи поглед в него — напразно усилие в тъмнината.

— Кой ви каза това?

— Няма значение. — Гласът на Телторст бе станал твърд. — Важното е, че имаме заповеди. И ще ги изпълним.

— Хората ми работят по две смени, за да сглобят проклетия катапулт — възрази Леши. — Промяната на орбитата ще ни струва най-малко два дни. Ще трябва да приберем всички чувствителни уреди вътре и да прикрепим решетката към кораба.