Нийл Геймън - МеждуСвят

— Добре. Можеш ли да ни закараш до портала?

Отново посърнал сив пулс. Не. Не можеше да направи дори това.

— Добре тогава, можеш ли да закараш един от нас до портала?

Пауза. После положително синьо пропълзя по повърхността на морфожа.

— Супер — каза Дж/О. — Значи ти ще живееш, а ние ще умрем. Просто супер, с което искам да кажа, че всъщност е гадно, в случай, че се чудиш.

— Знаеш ли какво — казах му аз, — тъкмо бях започнал да те харесвам след боя с мечовете. Всички ще се измъкнем. А този, когото искам Ню да пренесе, е Джозеф.

— Мен ли? — веждите на Джозеф се издигнаха.

— Точно така — казах му аз. Под нас се разнесе нова експлозия и още едно парче от кораба се отчупи.

— Бързо! — извиках им и се огледах. — Трябват ни онези въжета и ей там има част от мачта. Донесете ги тук!

Джакон грабна въжетата — мрежоподобна плетеница с размера на няколко чаршафа. — Джай, с малко усилия, левитира единия край на счупена мачта изпод купчина греди и рейки, Джо подхвана другия край, биейки силно с криле, а аз и Джозеф я добутахме над мястото, което бях посочил.

Увих въжетата около мачтата, завързах ги за горния и долния й край. Не би могла да спечели награда за дизайн, но щеше да свърши работа. Поне се надявах да свърши.

— Добре — казах. — Да се надяваме, че в Абсолютното нищо няма много инерция. Джозеф, как си в хвърлянето на копие?

— Защо?

— Защото — отвърнах му — искам да ни метнеш през портала.

Всички ме зяпнаха с онзи особен поглед, запазен за човек, на когото си възлагал последните си надежди, но накрая откриваш, че е непоправимо луд.

— Ти си ненормален! — отсече Джакон. — Луната ти е отнела разсъдъка!

— Не — казах й, всъщност го казах на всички тях. — Има си съвършена логика. Ще се хванем за въжетата, а Джозеф ще засили мачтата през портала. Той все още е доста голям, въпреки че бързо се свива. Достигаме го, отварям го и Ню ще пренесе Джозеф през него.

Те се спогледаха.

— Така казано, звучи много просто — промърмори Джо.

— Звучи така, сякаш червеи са ти изгризали мозъка — заяде се Джакон.

— Чиста лудост! — съгласи се Дж/О. — Срив на нервните системи!

— Джозеф — каза Джай, — ще можеш ли да ни хвърлиш толкова далеч?

Джозеф се протегна и претегли дължината на мачтата. Тя беше дълга като телефонен стълб, но по-тънка. Той изсумтя с усилие, после кимна.

— Да — каза. — Така мисля. Може би…

Джай затвори очи. Пое си дълбоко дъх няколко пъти, сякаш медитираше. После каза:

— Много добре! Да бъде както казва Джоуи.

— Ню — казах аз. — Трябва да останеш тук, на палубата, и да пренесеш Джозеф при нас, след като потеглим. Ще се справиш ли?

В едно малко балонесто ъгълче се появи зелено сияние.

— Откъде си сигурен, че изобщо те разбира? — попита Джо.

— Да имаш по-добра идея? — отвърнах й аз.

Тя поклати глава.

Избутахме мачтата към борда на кораба с връх, насочен леко нагоре и към портала, който пулсираше като холографска мъглявина в пустошта на стотина метра от нас.

— Хайде! Да го направим! — казах на Джо.

Всички с изключение на Джоузеф се струпаха около мачтата и здраво се хванаха за въжетата.

— Добре! Джоузеф, давай!

Той затвори очи. Изсумтя. После бутна .

Бавно започнахме да се отдалечаваме от кораба. Падахме, летяхме, приближавахме портала, движехме се из Абсолютното нищо.

— Получава се! — изкрещя Джакон.

Сър Айзък Нютон е първият човек (поне на Земята), който е обяснил законите на движението. Нещата са доста лесни — един обект (да вземем например една мачта с петима млади междудименсионални командоси, висящи по нея), ако е оставен сам на себе си, според първия закон ще поддържа състоянието си неизменно. Съгласно втория закон промяна в движението означава, че нещо (като Джозеф) е въздействало върху обекта, а третият закон постановява, че за всяко действие има противодействие със същата сила, но с противоположна посока.

Първият закон, така, както го виждах аз, означаваше, че трябва просто да се носим към бързо свиващия се портал, докато стигнем там. Наистина, имаше въздух или етер, или нещо, което можехме да дишаме, но простото атмосферно триене не би ни забавило толкова, че да ни спре, преди да я достигнем. Така че планът ми беше непоклатим, нали?

Проблемът е, както казах преди, че има някои места, където научните закони са само възможности и то доста спорни възможности и където вълшебната мощ може да е по-силна от законите на науката. Абсолютното нищо бе едно от тези места.