Алън Кол: Вихър

Проклетият Мейсън.

Поправка. Проклетият флотски адмирал Робърт Мейсън. Изцяло облечен в бяло, с гърди, окичени с медали, повечето от тях спечелени с труд, но вероятно по-малко от една трета от наградите, които Мейсън наистина заслужаваше. Никога не си беше направил труда да махне ужасния белег, който разсичаше лицето му. Според Стен адмиралът сигурно смяташе, че това подчертава излъчването му.

— Адмирале — кимна му Стен. — Как върви детеубийственият занаят?

— Върви добре — отвърна Мейсън. — След като се научиш да скъсяваш разстоянието, всичко е просто.

Мейсън и Стен се мразеха по неизвестни причини. Мейсън беше един от инструкторите в пилотската школа и беше дал всичко от себе си, за да се погрижи Стен да не завърши. Учениците му единодушно го смятаха за невероятен гадняр. И бяха напълно прави. И за разлика от ставащото по филмите, коравосърдечието на Мейсън не беше само преструвка. Под гранита се криеше закалена стомана.

По време на Таанските войни Мейсън се беше издигнал до адмирал. Имаше много качества: беше блестящ. Тиранин. Майстор на стратегията. Убиец. Брутален въдворител на дисциплина. Водач, който подкрепяше подчинените си до гроба и отвъд. Например, когато не успя да открие основателна причина да изхвърли Стен от пилотското училище, той го отличи на завършването с най-високите оценки. Мейсън сигурно беше най-добрият тактически пилот в имперските сили. Вторият най-добър, изръмжа пилотското его на Стен.

Верен до смърт на Императора, той беше оцелял след чистките на Тайния съвет благодарение на късмета и безскрупулността си. Сега най-вероятно следваше имперски заповеди както и в миналото — ефективно и с хъс. Да, реши Стен, имаше мир. Но само в сравнение с кошмарите на Таанските войни. Доста същества продължаваха да измират.

— Чух, че си станал момчето за послания на Императора — подхвърли Мейсън. — Никога не съм можел да разбера как реално същество може да живее в свят, където всичко е сиво и няма никаква истина.

— Започнах да харесвам цвета — озъби се Стен. — Не цапа ръцете така, както червеното. И се измива.

Дълбок глас прекъсна взаимните нападки.

— Скъпи същества, моля за вашето внимание.

Звукът от любезното бърборене наоколо постепенно утихна.

— Аз съм главен шамбелан Блейк.

Говорителят беше ниско същество, облечено в смехотворен костюм, и говореше с най-високото мазно чуруликане, което Стен някога беше чувал. Разбира се. Носеше микрофон на гърлото и преносим усилвател.

— Искаме да се уверим, че всички вие, благородни създания, ще получите дължимото ви признание и че тази церемония ще продължи, както е планирана. Затова трябва да спазваме следните правила. Наградите ще бъдат присъждани по намаляваща степен на заслугите. Всяка категория ще бъде обявена специално.

Когато наградата ви бъде оповестена, ще оформите една редица, на входа. Когато обявяващият — Блейк посочи към същество в червен костюм — изрече вашето име, ще влезете в главната зала. Ще извървите седемнадесет стъпки право напред, докато видите линия, издълбана в пода.

Императорът ще стои от другата страна на тази линия. Ако сте единственият, получил наградата, застанете право срещу Вечния император. Ако сте част от група, продължете до линията и спрете до най-близкото същество отляво.

Моля застанете мирно.

Имперски служител ще прочете почетната грамота за наградата ви. Друг служител ще ви връчи самата награда — или на пояс, или ще я закачи направо на униформата ви. Ако има грешка, моля ви, опитайте се да прикриете разочарованието си. Церемониите, разбира се, се записват за последващото им излъчване на родните ви светове.

Допълнителни копия, нека поясня, могат да бъдат получени от моя кабинет срещу разумна такса.

По програма няма получатели за някой от ордените за членове на Императорското обкръжение. Следващите в списъка са наследствените награди: херцогства, баронства, и така нататък. Тези, които ще получават някое от тях…

— Наследствени?! — промълви удивено Стен. Устните му не се помръднаха, нито гласът му достигна по-далеч от ушите на Мейсън. Това беше умение, научавано във военните формирования и затворите.

Мейсън също го владееше:

— Вечният император е открил много нови и уникални начини да награди онези, които му служат добре.

Гласът му беше напълно лишен от ирония.

— Но…

— Това не само радва канцеларските плъхове — продължи Мейсън, — но и се нрави на бюрократичните им шефове.