Алън Кол - Вихър

— Добре. Ще зачисля под твое командване достатъчно хора. Някои от тях ще имат също толкова… сиви предистории. И някои от тях ще получат задачи, за които не е нужно да знаеш нищо.

— Разбирам, сир.

— Също като тази — Императорът посочи предложението. — Имам три въпроса, свързани с него. Трябва ли да знаеш повече за устройството?

— Не, сир… И ще откажа да слушам разяснения за него. Самото знание за това е достатъчно рисковано, за да застраши оцеляването ми.

— Смяташ ли, че задачата може да бъде изпълнена?

— Да — отвърна Пойндекс сухо. — Извършвали сме доста по-сложни процедури за двойни, тройни агенти и предатели, ваше величество.

— Добре, много добре — кимна Императорът.

— Ще ни трябва около месец, за да съберем екипа, сир. Вероятно два цикъла за извършването на самата работа и, разбира се, пълна изолация — отбеляза Пойндекс.

— Вече мислих по въпроса. — Императорът се пресегна към бюрото и вдигна предложението. Взе запалка, включи я и задържа хартията срещу й. Листовете веднага пламнаха и се превърнаха в сива цепел. — Мястото ще бъде древната Земя.

Пойндекс се изправи, отдаде чест и излезе. Императорът се загледа след него. Беше жалко, че никога нямаше да предложи на Пойндекс наздравица или да му сготви вечеря, когато планът бъдеше завършен, както беше правил с Йън Махони или Стен. Но това беше отдавна, а сега бяха други времена.

— Какво си се разкикерчил като хрътка, млади Стен. Не разбирам защо се косиш — каза Алекс. — Те нямат избор в случая. Така е повелил Императорът.

— Това не го прави по-лесно — отвърна Стен.

— Съгласна съм с Алекс — намеси се Синд със своите фашистки виждания, възприети от Бор. — Знам, че не ти е приятно просто така да им заявиш, че съдбата им е решена. Щом идва нов водач, те трябва или да се съгласят, или да преглътнат недоволството си и да се подчинят. Но не виждам начин да захаросаш горчивия хап. Това са фактите и те ще трябва да ги приемат.

— Не търсех захарче — заяви Стен.

— Вразуми се най-сетне, момко — сгълча го Алекс. — Нашата приятелска четворка ще се изтърси тук всеки миг.

— Ето как виждам нещата — поде Стен. — Когато д-р Искра пристигне — а все още нямам идея кога точно ще пристигне, по дяволите, — както и да е, когато пристигне и поеме командването, нещата могат да отидат към дракх много бързо. Какво ще стане, ако всички решат да кажат на Императора да сложи новия си безстрашен водач там, където слънце не огрява?

— Императорът ще ги смаже — каза Синд с равен глас.

— Вероятно — съгласи се Стен. — И все пак. И по-странни неща са били правени. Включително масови самоубийства. Предполагам, не са вярвали, че ще се случи точно на тях.

За миг се замисли за милионите мъртви и ужасното разрушение, което таанците сами си бяха причинили.

— Искам да го направя, както трябва — продължи той. — Иначе ще завършим с гражданска война между шест страни. Целта ми е изборът на Императора да се приеме. Трябва да ги накарам да се боят да отхвърлят д-р Искра.

Синд не разбра.

— Ако всички са толкова луди — а от това, което видях, всички създания в този забравен от Сарла куп могат да бъдат освидетелствани, — няма ли страхът само да засили проблема?

Алекс се замисли.

— Не бързай толкова, моме. Нашият Стен подостря богомолската си проницателност. — Сетне се обърна към Стен. — Не можем ли да направим проблема личен, момко? Страхът наистина може да накара човек да се стресне. Но добави вина към него и ще се озовеш пред пълни пъзльовци.

Стен погледна приятеля си.

— Ха, целунете ме, д-р Рюкор — засмя се той.

— Толкова съм трогнат — подсмъркна Алекс.

Но Стен не му обърна внимание. Той набързо съставяше план на играта. Докато всичко идваше на мястото си, комуникационната линия изжужа.

Беше време.

— Преди да започнем, господин посланик — подхвана генерал Даул, — ние четиримата бихме искали да изразим… — среброкосият джохианец се огледа нервно из голата стая, която Стен беше избрал за срещата — благодарност за вашето… хм… гостоприемство.

Стен нарочно погледна към циферблата на часовника на далечната стена. Беше единствената украса.

— За мен е удоволствие — каза той с отегчен глас. И забарабани с пръсти по масата.

— Знаем, че сте зает човек, господин Стен — обади се Мениндер, като го погледна доброжелателно през древните си очила. — Ето защо веднага щом получихме известие, че искате да ни видите, се събрахме заедно, за да изковем малка презентация.