Алън Кол: Вихър

След тях не остана нищо освен хаос.

„Виктори“ все още не беше излетял и изчакваше.

На една астрономическа единица разстояние от Рурик Стен изпрати ясно и некодирано послание с максимална мощност директно към частния канал на Императора и до имперския кабинет:

„Всички имперски войски бяха евакуирани успешно от Рурик в добър ред. Имперските части сега се отправят направо за Първичен свят. Алтайският куп въстана открито срещу Империята.

Прати ме на военен съд сега, помисли си той.

Побъркано копеле такова.

Махони чакаше в килията си под новата сграда, където се помещаваше щабът на Вътрешна сигурност. Беше малка стая с бели пластмасови стени, сгъващо се легло и дупка на пода за изпражненията.

След няколко минути щяха да го заведат на предварителното заседание пред върховните имперски съдии. Беше облечен в бял комбинезон, както се изискваше от закона за обвинените в престъпление. Цветът беше символичен. Бялото изразяваше предполагаема невинност. Освен това показваше, че затворникът не е бил подлаган на мъчения.

Махони трябваше да се съгласи, че последното наистина бе вярно в неговия случай. Досега. Бяха се отнасяли с грубовата, но професионална любезност. Разбира се, че го бяха били. За първи път, когато го качиха на транспортния кораб за Първичен свят. Но това беше само за да го накарат да свикне с новото си положение в живота — насинявания и кръв, за да му покажат кой командва. Не влагаха страст в побоя. Нищо лично. Едно и също, докато го прехвърляха от един служител на ВС на друг.

Когато боят спря, Махони разбра, че датата за заседанието е определена. Беше рутинна предпазна мярка. За да се уверят, че всичко е зараснало до началото на заседанието.

Махони беше понесъл преживяното добре. Не че беше философски настроен за съдбата си. Отказваше да мисли за нея. Да мисли за предателството, означаваше само да се размекне — заради вероятно неизбежното мозъчно сканиране.

Вместо това мислеше за стари приключения. Приятели. Любовници. Никога не мислеше за храна. Махони беше благодарен, че затворническото меню е просто. Иначе онези ястия, които Императорът беше готвил за него, щяха да измъчват ума му.

Косъмчетата на Йън настръхнаха, старите сетива от „Богомолка“ се включиха. Някой го наблюдаваше. Успокои се. После чу тракане по вратата на килията.

А, най-накрая бяха дошли, Йън. Замълчи, сърце. И вие, бели дробове. Не ви трябва толкова много въздух. Хайде, момчета, покажете се като добри ирландци.

Пойндекс гледаше през едностранния екран, докато служителите на ВС измъкваха Махони от килията. Учуди се колко добре изглеждаше и се запита дали той би се справил така в същото положение. Изблъска тази мисъл. Това беше нещо, което предпочиташе да не узнава.

Излезе в коридора, за да пресрещне Махони и пазачите. Йън го видя. От проблясването на очите му Пойндекс разбра, че го е познал. Проблясъкът изчезна и беше заменен с усмивка.

— Охо. Значи шефът е изпратил най-добрия си човек — каза Махони. — Бих казал, че съм поласкан, но ще излъжа.

Пойндекс се засмя.

— Не бих искал да лъжеш — отвърна той. — Не бихме искали да започнем заседанието с лоши впечатления.

Каза на пазачите да махнат белезниците на Махони, после ги отпрати.

— Аз ще те придружа — съобщи на Йън. — Сигурен съм, че няма да се опиташ да сториш нещо… глупаво.

Махони разтри китките си.

— Защо бих го направил? Аз съм невинен човек. Радостно очаквам да се въздаде правосъдие.

Той се засмя.

Пойндекс също се усмихна и посочи към далечния коридор. И двамата тръгнаха натам, Пойндекс едва на крачка зад Махони.

— Всъщност съм дошъл, за да се уверя, че точно това ще се случи — каза Пойндекс. — Императорът иска пълна честност.

— О, разбира се, че иска — засмя се Махони. — Предайте му, че старият му приятел Йън смирено му благодари за любезността.

Пойндекс се засмя леко. Определено изпитваше смесени чувства към тази задача. От една страна, Махони беше единствената конкуренция за властта, която сега притежаваше. Разжалването беше прекратило това съревнование.

— Кажете му да не се безпокои — каза Махони. — Когато ме разпитват, ще се придържам към фактите. Нямам намерение да въвличам името му в тези разглеждания.

— Излишно обещание — отбеляза Пойндекс меко. — Но съм сигурен, че ще се зарадва, че все още сте загрижен за него — че си спомняте миналите ви отношения.

От друга страна, Махони някога беше заемал мястото на Пойндекс. Той беше верен слуга на Императора в продължение на десетилетия. Докато наблюдаваше как Махони се приближава към съдбата си, Пойндекс усети страх за своята собствена. Това ще ти се случи, помисли си той, ако някога загубиш благоволението му.