Грегъри Бенфорд - Пейзажите на времето

— Кога режимът в Източна Англия отново ще стане от шест до осем? — попита Джон. — Така поне е удобно човек да покани гости на вечеря.

— Чак през ноември — отвърна Марджъри. — Месецът на коронацията.

— А, да — промърмори Грег. — Танци в усойния мрак.

— Е, могат да направят изключение — рече Хедър, донякъде уплашена от ироничния тон на Грег.

— Как?

— Като оставят електричеството. Така всички хора в страната ще могат да я гледат.

— Да — съгласи се Марджъри. — Няма да се наложи Лондон да отпуска извънредно електричество. Само си помислете, една коронация е съвсем екологична.

— Като казвате „екологична“, имате предвид „добродетелна“, нали? — попита Грег.

— Ами-и… — проточи думата Марджъри, докато се опитваше да прецени какво иска да каже Грег. — Зная, че се изразих неправилно, но всъщност при коронациите винаги използват карети с конски впрягове и черквата ще бъде осветена от свещи. Пък и няма да им трябва каквото и да е отопление — всички перове ще са в кожените си мантии.

— Да, обичам да ги гледам — каза Джан. — Толкова са колоритни.

— И с доста буржоазен манталитет, всички тези перове — разсъдливо добави Джеймс. — Бяха много полезни за правителството. Приемаха законите бързо и така нататък.

— О, да — усмихна се Грег. — Биха направили всичко за работниците, освен да станат такива.

Към хора от одобрителни подхилвания, Хедър прибави:

— Ами да, много приказки, малко работа. Перовете просто изпълват въздуха с речите си.

— А от онова, което видях, вярно е и обратното — отвърна Грег.

Лицето на Джеймс се вцепени. Марджъри внезапно си спомни, че той имаше влиятелен роднина в Камарата на лордовете. Тя бързо се изправи и измърмори, че отива за пилето. Когато излезе, Маркъм започна да разказва нещо за американските възгледи относно опозиционната партия и стиснатите устни на Джеймс се отпуснаха. Единият край на масата се съсредоточи върху политическите ужилвания на Грег, а в другия Джеймс попита:

— Все пак изглежда странно да говорим за „крал“ след толкова дълго време, през което сме имали кралица, нали?

Марджъри се върна с голяма тенджера пиле в сметанов сос с пролетни зеленчуци и ориз. Одобрително мърморене приветства апетитния аромат, разнесъл се, когато вдигна капака. Докато сервираше пилето, разговорът се разпокъса — Джеймс и Грег подхванаха темата за трудовите закони, а другите си приказваха за предстоящата коронация. Миналата Коледа кралица Елизабет беше абдикирала в полза на по-големия си син и той бе решил да бъде коронясан на петдесетия си рожден ден през ноември.

Джон беше отишъл за още вино — този път бяло.

— Според мен, това е ужасно прахосване на пари — заяви Хедър. — Има толкова много по-подходящи неща, за които можем да дадем пари, отколкото коронацията. Ами ракът, например? Статистиката е ужасяваща. Един на всеки четирима, нали така? — Тя изведнъж замълча.

Марджъри знаеше причината и все пак й се струваше безсмислено да замазва положението. Тя се наведе напред.

— Как е майка ти?

Хедър не се поколеба да продължи темата. Марджъри разбираше, че жената има нужда да говори за това.

— Мама е общо взето добре. Искам да кажа, че състоянието й се влошава, разбира се, но всъщност изглежда, че го е приела. Тя ужасно се страхуваше да не я упоят накрая, нали знаете?

— А няма ли? — попита Джон.

— Не, лекарите казаха, че няма. Използват онова ново електронно анестетично средство.

— Просто го вкарват в повърхностните мозъчни центрове — прибави Джеймс. — То блокира усещането на болка. Далеч не толкова рисковано, колкото химичните анестетици.

— И по-малко се пристрастява към него, предполагам? — попита Грег.

Хедър премига.

— Не съм се сетила за това. Възможно ли е да се пристрастиш?

— Може би не, щом просто изключват болката — отвърна Джан. — Ами ако открият начин да стимулират и центровете на удоволствието?

— Вече са го открили — промърмори Грег.

— Наистина ли? — възкликна Марджъри. — Прилагат ли го?

— Не смеят — с нотка на окончателност отвърна Джеймс.

— Е, във всеки случай — продължи Хедър, — всичко това няма никакво значение за мама. Лекарите не са измислили начин да излекуват рака й.

Преди разговорът да се насочи към подробностите около диагнозата, Марджъри успя да смени темата.

Телефонът иззвъня и Джон се обади. Един писклив глас се представи като Питърсън.

— Исках да ви съобщя, преди да си тръгна — каза той. — В Лондон съм. Европейското заседание на Съвета току-що свърши. Мисля, че получих онова, което ви трябва или поне част от него.