Фредерик Пол - Човекът плюс

Ядреното гориво беше достатъчно за около петдесет години. Поне за този период на Марс щеше да има енергия за Роджър и неговия преносим компютър, каквото и да се случеше на Земята.

А междувременно…

Състоя се и друго съединяване.

По дългата спирала на пътя от Земята Сюли Карпентър и нейният пилот, Динти Мейгън, имаха достатъчно време на разположение и бяха намерили начин да го използват.

Актът на съвокуплението в безтегловност създаваше известни проблеми. Първо Сюли прикачи една тънка каишка около кръста си, след това Динти я обгърна с ръцете си, а тя него с двата си крака. Движенията им бяха бавни като под вода. На Сюли й трябваше много, призрачно много време, за да стигне до оргазъм, а Динти беше дори по-бавен. Когато привършиха даже не бяха се задъхали. Сюли се протегна и се прозя, извивайки корема си пристегнат от придържащата я каишка.

— Хубаво — сънливо рече тя. — Ще го запомня.

— И двамата ще го запомним, сладурче — отвърна й Динти, който я беше разбрал погрешно. — Мисля, че това беше най хубавото ни чукане. Следващият път…

— Няма да има следващ път, скъпи Динти. — Поклати глава Сюли и го прекъсна. — Това беше всичко.

Той извърна глава и я погледна.

— Какво?

Сюли се усмихна. Очите им бяха все още само на сантиметри едно от друго и телата им изглеждаха странно скъсени. Тя проточи шия и потърка буза в наболата му брада.

Той се намръщи и се откачи, внезапно почувствал се незащитен, а не както допреди малко, просто гол. Издърпа шортите си иззад гърба, където ги беше захвърлил и се мушна в тях.

— Какво става, Сюли?

— Нищо. Ние сме почти готови да навлезем в орбита. Това е всичко.

Той се избута назад през тясното помещение, за да я вижда по-добре. Струваше си да я гледа. Косата й бе възвърнала естествения си мръсно рус цвят, а без контактните лещи очите й бяха кафяви; и дори след почти двеста дни, прекарани на разстояние не повече от десет метра нея, тя пак се харесваше на Динти Мейгън.

— Не мислех, че можеш да криеш още изненади — възхищаваше й се той.

— Никога не можеш да бъдеш сигурен, че познаваш една жена.

— Хайде, Сюли! За какво е всичко това? Звучи като че имаш някакви планове… Хей! — Една мисъл го зашемети. — Ти доброволно се кандидатира за тази мисия — не за да отидеш на Марс, а за да бъдеш с някого! Нали? С някое от момчетата преди нас?

— Много бързо схващаш, Динти, — нежно отвърна тя. — И то нещо, което не бих искала да разбереш толкова бързо.

— Кой е той? Брад? Хесбърг? Не е свещеника? — О, почакай малко! — поклати глава Динти. — Сигурно е така! Този, заедно с когото беше заедно. Киборга!

— Полковник Роджър Торауей, човешкото същество — поправи го Сюли. — Той е толкова човек, колкото и ти, с изключение на някои подобрения.

Той се засмя, повече от негодувание, колкото нашега.

— Доста подобрения, и въобще си няма топки.

Сюли успя да се развърже.

— Динти, — меко му отвърна тя, — наслаждавах се на секса с теб, уважавам те и ние се чувствахме толкова приятно, колкото би могло да се чувства едно човешко същество при подобно безкрайно пътуване. Но има някои неща, които не бих искала да казвам. Ти си прав. Роджър няма тестиси, поне в този момент. Но той е човешко същество, което уважавам и обичам, и той е единственият, комуто мога да отдам в момента тези чувства. Повярвай ми, търсила съм и други.

— Благодаря!

— О, не се сърди Динти. Знаеш, че не ревнуваш истински. Та ти си имаш съпруга.

— Ще имам догодина! Това е толкова далече. — Тя се усмихна и сви рамене. — Но Сюли! Има някои неща, за които не можеш да ме будалкаш. На тебе ти харесва да се чукаш.!

— Харесва ми телесният контакт и интимността — поправи го тя, — харесва ми да стигам до оргазъм. Харесвам тези неща, но предпочитам да ги правя с някого, когото обичам. Не се обиждай.

— Ще трябва дълго да чакаш, скъпа — намръщи се той.

— Може би не чак толкова.

— Дяволска работа. Няма да видя Ирен цели седем месеца. Но ти… ти няма да се върнеш по-бързо от мен; и това ще бъде само началото. Ще трябва отново да го сглобяват. При положение, че могат да го сглобят. Ще има доста да чакаш до секса.

— О, Динти. Не предполагаш ли, че съм обмислила всичко? — Тя го потупа нежно, като минаваше покрай него за собственото си ъгълче. — Сексът не е само в съвокуплението. Има много начини да се достигне до оргазъм, не само с пениса във влагалището ми. А и това е повече секс, отколкото оргазъм. Няма да споменавам и любовта. Роджър — тя продължи нататък, пъхайки се в гащеризона си, не толкова от благоприличие, колкото заради джобовете му — той е находчив, съобразителен и нежен, такава съм и аз. Ще се справим — във всеки случай поне докато останалите колонисти пристигнат.