Фредерик Пол - Човекът плюс

— Ти си загрижена! — обади се Скейниън остро — Даш ще ме побърка, ако го изстреляме и там се случи нещо с него.

— Какво мога да ви кажа, генерале? Нека се занимая със симулацията. може би след това ще мога да предложа какво да правим.

Тя седна без покана и притисна челото си с ръце.

— Двойственият живот изтощава, генерале. Осем часа като медицинска сестра и още осем като психоаналитик не е шега работа.

— Назначение за десет години в Антарктика е още по-кофти — простичко отвърна Върн Скейниън.

Самолетът на президента беше достигнал обичайната височина на полета — 31 000 метра и увеличи скоростта си до Мах 3 и нещо — доста по-бързо, отколкото бе обичайно дори за президентския СВ-5. Президентът бързаше.

Конференцията в Мидуей Съмит току-що беше приключила с провал. Изтегнат в креслото със затворени очи, преструвайки се, че спи, за да избегне разговорите с придружаващите го сенатори, Даш мрачно преценяваше възможностите. Не бяха много.

Не беше разчитал кой знае колко на конференцията, въпреки че всичко беше започнало доста добре. Австралийците дадоха да се разбере, че биха приели ограничено сътрудничество с Нова Народна Азия при разработването на вътрешността на континента, в случай, че получат подходящи гаранции, и т.н. и т.н. Делегацията на Нова Народна Азия обсъди въпроса и съобщи, че биха били щастливи да дадат гаранции, тъй като техните истински цели са единствено задоволяването в максимална степен на жизнените потребности на всички хора по Земята, независимо от остарелите национални различия, граници и т.н. Самият Даш потресе съветниците си с твърдението, че Америка нямала други интереси на тази конференция, освен осигуряването на административна помощ на двамата си скъпи съседа, че не търсела нищо за себе си и т.н., Въобще през първите два часа изглеждаше, че конференцията може да донесе и полезни резултати.

След това навлязоха в подробностите. Азиатците предложиха армия за обработване на почвата от един милион души, керван от танкери, превозващи три милиона галона концентрирана тиня от каналите на Шанхай на седмица. Австралийците приемаха тинята, но не искаха и да чуят за повече от 50 000 азиатски работници. Също така учтиво отбелязаха, че ще бъдат използвани австралийска земя и австралийско слънце, следователно зърното, което ще израсте, също ще бъде австралийско. Представителят на Държавния департамент напомни на Даш за американските задължения в Перу и Даш настоя с натежало сърце поне за 15 процента за добрите съседи от Южна Америка. Духовете се разбуниха. Инцидентът, който преля чашата на търпението, се оказа една совалка на Нова Народна Азия, която излетя от пистата на Санд Айлънд, попадна сред ято чернокраки албатроси, разби се и изгоря в лагуната пред погледите на намиращите се на терасите на Холидей Ин участници в конференцията. Последва размяна на обвинения. Японският член на делегацията на Нова Народна Азия си позволи да изтъкне, че американското настояване конференцията да сепроведе на мястото на една от най-известните битки от Втората световна война е преднамерено и обидно за азиатците. Австралийците заявиха, че успяват да контролират популацията на техните албатроси и се учудват, че американците не могат да сторят същото. Резултатът от трите седмици подготовка и двата дни надежда бе кратко съобщение, че трите страни са се споразумели да продължат разискванията. Някога. Някъде. Не много скоро.

Но всичко това означаваше, призна пред себе си Даш, полюлявайки се с креслото, че конфронтацията вече става очевидна. Някой би трябвало да отстъпи, но никой нямаше да го стори.

Той отвори очи и си поръча кафе. Когато му го донесоха, пристигна и бележка от един от сенаторите, надраскана върху бланка на Белия дом: „Г-н президент, трябва да уточним прокламацията за бедствените райони, преди да кацнем.“

Даш я смачка. Сенатор Толтрий непрекъснато се оплакваше: водата в езерото Алтус била намаляла пет пъти, туризмът в Арбъкълските планини загивал, защото водопадът Търнър Фолз останал без вода, щатският панаир трябвало да бъде отменен поради прашните ветрове, Оклахома трябвало да бъде обявена за бедствена зона. Щатите са петдесет и четири, помисли си Даш, и ако се вслушвам във всички сенатори и губернатори, трябва да обявя всичките за бедствени зони. В действителност имаше само една. Тя обхващаше целия свят.

А аз се натисках за президентското кресло.

Мисълта за Оклахома го върна към Роджър Торауей. За момент си помисли да нареди на пилота да обърне към Тонка. Но срещата с Обединението на ръководителите на персонала не търпеше отлагане. Трябваше да се задоволи с телефона.