Фредерик Пол - Човекът плюс

Това превърна Дороти в знаменитост. Разговорът с Роджър бе я разстроил. Не толкова, колкото бележката от Брад, че няма да могат да се виждат, дори не толкова, колкото четиридесет и петте минути, прекарани с президента, през които той се опитваше да й обясни какво би станало, ако продължи да разстройва неговия астронавт-любимец. Естествено не толкова, колкото съзнанието, че е следена, че телефонните й разговори се записват, а домът й се подслушва. Но тя не знаеше какво да прави с Роджър. Чувстваше, че никога няма да разбере, и не й пукаше въобще, че след няколко дни щеше да бъде изстрелян в Космоса. Е, поне нямаше да се притеснява за връзката им в продължение на година и половина.

Не й пукаше и за внезапно споходилата я известност.

Вестниците бяха насъскали репотерите си да я преследват, а тя беше видяла собственото си храбро лице в новините в шест часа. „Фем“ предупреди, че ще изпрати някого при нея. Този „някой“ първо й се обади. Беше жена около шейсетте, ветеран от епохата на еманципацията, която просъска:

— Никога не съм го правила — да интервюирам някого, само защото е нечия съпруга. Но го искат. Не мога да откажа, но искам да бъда честна с вас и да ви уведомя, че на мен това не ми се нрави.

— Съжалявам — извини се Дороти. — Искате ли да откажа?

— О, не — отвърна жената, сякаш вината беше на Дороти. — вие не сте виновна, но мисля, че е предателство спрямо идеите на „Фем“. Няма значение. Искам да ви видя в къщи. Ще направим петнадесет минути за касетното издание, а аз ще го напиша за печатното. Ако можете…

— Аз… — започна Дороти.

— …опитайте се да говорите за себе си, не за него. За вашето образование. Вашите интереси. Вашето …

— Съжалявам, но наистина предпочитам…

— …отношение към космическата програма и т.н. Даш твърди, че е важна за Америка и че бъдещето на света зависело от нея. Вие как мислите? Не искам да ми отговаряте веднага на въпросите…

— Не искам да се срещаме у дома — успя да я прекъсне Дороти, без да изчака удобен момент.

— …помислете си и ще отговорите пред камерата. Да не го правим у вас? Не, това е невъзможно. Пристигаме след час.

Образът се сви в бляскава точка и изчезна.

— Кучка — каза тя несъзнателно. Всъщност нямаше значение дали интервюто щеше да бъде в дома й. Ядосваше я фактът, че не й даваха право на избор. Това наистина я ядосваше, но не можеше да направи нищо, освен да се измъкне от къщи, преди репортерката на „Фем“ да се появи.

Дороти Торауей, Дии Минц, както я наричаха преди, държеше да има избор. Едно от нещата, които я бяха привлекли към Роджър, освен блясъкът на космическата програма, сигурността и парите, които вървяха с нея, и освен красотата му, беше, че Роджър винаги имаше желание да се вслуша в онова, което искаше тя. Другите мъже в повечето случаи се интересуваха от своите желания, които не бяха еднакви при всички, но бяха удивително постоянни. Харолд постоянно искаше да танцува и да празнува, Джим винаги търсеше секс, Евърт искаше и секс, и празненства, Томи търсеше политически дискусии, Джоу — майчински грижи. Роджър искаше да опознава света само заедно с нея, като при това имаше желание да изследва тези негови страни, които и тя искаше, не по-малко, отколкото искаше да изучава онези, които бяха важни за него самия.

Никога не беше съжалявала, че се е омъжила за него.

Имаше доста моменти на самота. Петдесет и четири дни, докато той беше на Космическа станция три. Няколко по-кратки мисии. Две години в командировки по целия свят, докато работеше върху системата за наземни наблюдателни станции от Аахен до Заир, без да има приличен дом. Дороти скоро се отказа да го следва и се върна в апартамента им в Тонка. Но това нямаше значение за нея. Може би за Роджър не беше така, но този въпрос никога не й беше идвал наум. Въпреки всичко се виждаха сравнително често. На всеки месец-два той се връщаше в къщи, а тя винаги намираше с какво да си запълни времето. Имаше магазина си — беше го отворила, докато Роджър беше в Исландия, с чека за пет хиляди долара, който й беше изпратил за рождения ден. Имаше приятелите си. От време на време и по някой мъж.

Тези неща не можеха да запълнят живота й, но тя и не очакваше това. По-скоро очакваше да се чувства самотна. Беше единствено дете, с майка, която не можеше да понася съседите си и по тази причина не беше имала много приятели. Съседите също не можеха да я понасят заради капризите и прищевките й — нещо, което много усложняваше нещата за Дороти. но на майка й не правеше никакво впечатление; тя просто не познаваше друг начин на живот.