Патрик Лий - Проломът

Върна се при отвора във външната стена. Очите му вече бяха свикнали с тъмното и можеше да различи какво има в пространството зад вратата в предната част. Коридор, продължаващ трийсетина метра към носа на самолета, с прозорци от едната страна и врати от другата.

Вече беше подал глава и рамо навън, когато умът му най-сетне обработи видяното там.

Стисна очи, но причината за това не бяха ярките отблясъци от снега. Колеба се може би десетина секунди, мъчеше се да накара тялото си да продължи да се движи, да остави труповете, самолета и цялата шибана долина зад гърба си. Едно бързо скачане на земята щеше да затвърди решението му. Краката му сами щяха да го отведат оттук.

Вместо това отново прибра глава вътре и се обърна към коридора.

Кървава диря, почти невидима върху черния под на помещението с оборудването, продължаваше петнайсетина метра по бежовата пътека на коридора, след което изчезваше зад някаква врата. От двете й страни имаше кървави отпечатъци от ръце. Не бяха следи от влачене. А от пълзене.

Върна се до прага на коридора. Отдясно се виждаха четири врати, срещу които имаше покрити с плексиглас прозорци. Кървавата диря свършваше при третата. Коридорът завършваше с пета врата, откъдето най-вероятно започваше стълбището към горната палуба и пилотската кабина.

Петната по коридора бяха отдавна засъхнали и кафяви; локвите в стаята зад него бяха все още полутечни, защото кръвта беше цели литри. Ако нападението бе извършено непосредствено след катастрофата, то раненият сигурно бе умирал три дълги дни в онази стая. Нямаше шансове да е останал жив.

Но щеше да му е нужна само минута, за да го установи със сигурност. Травис пристъпи в коридора.

Първата врата бе украсена със съзвездие дупки от куршуми, които сякаш бяха изстрелвани както от стаята, така и от коридора, на нивото на гърдите и главата.

Той влезе. Двама мъртъвци край отсрещната стена, зад тежко бюро, което бяха обърнали, за да го използват за защита. С късите си прически, черните костюми и вратовръзките си приличаха на агенти от Сикрет Сървис — или, помисли си Травис, на която и да било друга високопоставена охранителна служба. Бяха получили куршуми в гърдите и шиите, а след това явно бяха екзекутирани за всеки случай като жертвите в кърмовия отсек.

Но за разлика от нещастниците отзад, тези двамата са били въоръжени. И все още бяха.

Бе минало много време, откакто Травис бе докосвал оръжие, а и покрай дългия си престой в институциите на Департамента за превъзпитаване на Минесота беше изостанал от модерните тенденции в оръжейното дело, но не му беше трудно да разпознае вариантите на M16, които лежаха до труповете.

Наведе се и вдигна по-близката карабина. Прозрачният пълнител все още беше наполовина пълен, патроните приличаха на тридесети калибър. Опря оръжието на бюрото, прегледа пълнителя на другата пушка, откри, че е почти пълен, и го извади. В джобовете на мъртъвците намери по още един пълен пълнител. Освен тях нямаха нищо друго, да не говорим за документи. Прибра мунициите, взе карабината и продължи към следващата стая.

Онова, което откри там, го накара да спре за по-дълго, отколкото при телата.

В средата на помещението имаше стоманен куб със страна около метър, разрязан на две през средата и окачен на две тежки вериги, закрепени на мощни греди на тавана. Беше отворен. От вътрешната страна на всяка от половините, точно по средата, имаше по една квадратна вдлъбнатина със страна около десет сантиметра и дълбочина пет. Ако кубът се затвореше, двете вдлъбнатини щяха да оформят в центъра му кухина, достатъчно голяма, за да побере топка за софтбол, и защитена от всички страни с трийсет сантиметра стомана.

Каквото и да изискваше такава защита, вече го нямаше.

Отстрани на куба имаше метална табела, на която с прости черни букви пишеше:

M> center

ЕДИНИЦА ПРОЛОМ 0247 — „ШЕПОТ“

В СИЛА СА ПРОТОКОЛИ КЛАС А СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУКЦИИ — НИКОЙ ДА НЕ ОСТАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ЕДИН И ПОЛОВИНА (1,5) МЕТРА ОТ НЕЗАЩИТЕНИЯ ОБЕКТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ (2) ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ МИНУТИ.

M$

Нещо в стоманата около празната сърцевина на куба привлече вниманието на Травис и той пристъпи да погледне по-добре, но почти веднага му се прииска да не го беше правил. Металът по двете половини на куба, директно около кухината, беше придобил мръсносин цвят. Самата стомана бе деформирана, сякаш огъната навън от някаква невъобразимо мощна и търпелива сила.

Внезапно в мислите му нахлуха трещящи гайгерови броячи и стрелки в червената скала и Травис побърза да се изнесе от помещението. Едва когато се озова в коридора, осъзна, че е задържал дъха си.