Саймън Грийн - Светът на мъглите

— И дяволски добре постъпва. Дадох съгласието си за всичко, от поставянето на преболедувалите семейства под карантина до изгарянето на цели къщи и улици и въпреки това проклетата напаст продължава да се разпространява.

Топаз го прониза с остър поглед.

— Правим всичко каквото можем, директоре. Ако имате някакви други идеи, ще се радвам да ги осъществя.

— Не знам какви мерки да предприема! Дори не съм сигурен с какъв фантом си имаме работа. Единственият сигурен ключ, с който разполагаме, е, че тази напаст ни връхлетя скоро след кацането на „Гибелен огън“. Какви са последните новини за него?

— Полевите техници все още разглобяват кораба на части, но досега не са стигнали да някакъв резултат.

— Чудесно. Направо главозамайващо!

— Директоре, спомняте ли си кога ме повикахте за пръв път?

— Разбира се. Пристанищните еспери съобщиха, че са се натъкнали на нещо необичайно на борда на „Гибелен огън“. Подложихме на преглед всеки беглец от кораба и, мътните да го вземат, всички бяха стерилни. Разбихме дори спалните цилиндри, но всяко тяло си беше на съответното място, така както и следваше да се очаква.

— Съмнявам се, директоре, техниците досега да са го открили. Но ние изобщо не намерихме обяснение за показанията на есперите.

— Мислите ли, че това има толкова огромно значение?

Топаз повдигна рамене.

— Кой знае какво точно има значение на този стадий на проучване.

Стийл замислено се намръщи, кимна апатично и кръстоса ръце на гърдите си.

— Есперите съобщиха, че са доловили нещо странно, мощно и… чуждо. Възможно ли е? Някои същества от чужд произход, пренасящи вирус на извънземно заболяване, да са внесени контрабандно в града? — Той изведнъж рязко се закова и потърка смъдящите го очи. — Не. Нямам намерение да оставям повече неразкрити тези неща. Не и в Пристанището на мъглите.

Стийл и Топаз останаха известно време безмълвни, всеки потънал в собствените си мисли. Внезапно мониторът забръмча, екранът светна и върху него се изписа ликът на дежурния еспер.

— Директоре, има повикване. От съветник Даркстрьом.

Стийл стана от стола си широко ухилен.

— Чудесно, свържете ме с нея. Никога не съм се радвал толкова да видя отново мрачната й физиономия.

— Чух думите ти — заяви сухо Айлин Даркстрьом. Екранът за миг остана празен, но гласът отекваше ясно от говорителите на комуникационните апарати. — Какво се е случило в Пристанището на мъглите, докато ме нямаше?

— Смърт, мор и опустошение — обяви Стийл пределно лаконично. — Радвам се, че най-накрая се завърна; направо полудявам.

— Не обръщай внимание — рязко го сряза Даркстрьом. — Сега това няма значение. Двамата с Бладхоук се натъкнахме на нещо извънредно тревожно в граничните райони. Комуникацията между тях и града е съзнателно саботирана, за да ни попречи да узнаем, че агенти на Империята насъскват Дяволските кучета към Пристанището на мъглите.

— Насъскват — повтори Стийл невярващо. — Сигурна ли си в това?

— Да — потвърди Даркстрьом. — Напълно. Това са неприятните новини. А истински зловещите са, че аз и Бладхоук препускаме направо пред първата глутница. Видяхме ги как пресичат платото. Стотици мръсни, отвратителни изчадия. Те ще са при вас само след няколко дни. Трябва да повикаш всички стражи, които обикалят наоколо и да ги изпратиш да охраняват границите.

— Даркстрьом, не мога да направя това…

— Длъжен си! Слушай, нямам време за губене. Имам важна среща. Като се видим, ще можеш да ме осведомиш за последните новини. Даркстрьом изключва.

Говорителите замлъкнаха. Стийл веднага набра необходимия код на монитора си.

— Дежурен еспер, върни Даркстрьом обратно на линия. Веднага.

— Съжалявам, директоре, тя се обади от комимплантата си. Не е включена в общата ни мрежа. Ще трябва да изчакаме, докато се завърне.

— По дяволите. Много добре, но бих искал да зная по кое време ще стане това.

— Да, сър.

Екранът отново мъртво примига и Стийл флегматично се облегна на стола си.

— Само това ми липсваше. Първо град, заразен с неизвестен вирус, сетне стотици Дяволски кучета насъскани срещу нас. По-добре да не бях се събуждал тази сутрин. Дявол да го вземе, може и да преувеличава.

Топаз поклати глава.

— Съветник Даркстрьом е известна с разпалената си риторика, но рядко преувеличава, когато се отнася за огромна опасност.

— Така е, права сте. Добре, вземете тогава колкото можете да съберете хора и ги изпратете да охраняват границите. Ще обявим извънредна тревога, когато кучетата се появят. А сега… о, по дяволите, забравих за какво говорехме.